– О, да. Тя ми го е казвала. Всеки път когато идваме в Америка, аз мечтая да отида при нея, но това е невъзможно. Няма начин да стигна до там, но дори и да се осмеля… ако ме заловят… – Тъмните ѝ очи бяха пусти като на старица, взираща се в смъртта. Тя поклати глава при безсмислеността на всичко това. – Трябва да намеря щастието си във вярата, че моята кhalа ме носи дълбоко в сърцето си.
– Това не е достатъчно. – Кралското семейство заминаваше утре вечер. Пайпър се поколеба. – Ами ако има начин да… да те заведа в Канада?
Това беше лудост. Пайпър нямаше представа как да измъкне Файза от работодателите и и да я преведе през границата. Лицето на Фанза представляваше калейдоскоп от емоции, в който се редуваха надежда и отчаяние. Отчаянието бързо надделя.
– Бих направила всичко за това, но е невъзможно, скъпа моя приятелко. Любезността ти означава много за мен.
Любезността не беше достатъчна. По целия обратен път Пайпър обмисляше как да помогне за бягството на Файза. Нямаше да е никак лесно ла я изведе от страната. Но може би имаше начин.
Нуждаеше се само от малко помощ,.
9
– Искаш от мен да направя какво? – Купър Греъм извади от устата си черешовата близалка.
Пайпър го бе сгащила в градината му на покрива, където той загърляше краставиците, преди да ги попари първата слана. Въпреки че октомври бе дошъл, високите тухлени стени из градината, терасата на няколко нива и уютният кът за сядане оформяха красив оазис. В лехите растяха устойчиви на студ посеви от праз лук и спанак, цвекло, ряпа и броколи. В големите гледжосани делви и каменните сандъчета се гушеха стръкове розмарин и циния, магданоз и далия, лимонова трева и невен. Никак не ѝ хареса откритието, че той лично се грижеше за градината. Това разрушаваше представата, която си бе втълпила за него.
– Ти си адреналинов наркоман – изтъкна тя, стривайки няколко листа мента между пръстите си. – Това би трябвало да е точно по твоята част.
– Наистина вземаш лекарства. Хапчета за откаченост! – Той пъхна отново близалката в устата си и се извърна към краставиците.
– Дълбоко обидна забележка – подсмръкна тя. – Но ще я подмина.
– Направи го.
Докато заобикаляше делва с пипер, за да го приближи, Пайпър забеляза маса за растения, скътала зад дървената решетка. Ограждаща градината. Нещо на горния рафт привлече вниманието ѝ. Тя си даде време да прегрупира силите си за нова атака, като реши да проведе малко разследване.
– Какво е това? – Пайпър вдигна идеално оформена топка от твърда пръст, една от шестте топки върху рафта.
– Растителна бомба. За разлика от теб. Аз нямам морални принципи.
– Което означава..,?
– Аз съм градинар партизанин. Малко пръст, малко мъх и шепа семена се оформят в топка. Това е цялата философия.
Картинката започваше да ѝ се изяснява.
– Ти си градският вариант на Джони Епълсийд[16]. Хвърляш тези джаджи в запустелите паркинги.
– Вече не е сезонът за садене. Най-подходящото време е през пролетта и ранната есен. С малко късмет и дъжд в точния момент, от тези добре набити топки пръст започват да поникват растения. – Той се пресегна през краставиците, за да откъсне няколко пожълтели доматени листа. – Жълтички, ехинацея, китайско слънце. Може би малко прерийна трева, Забавно е да ги наблюдаваш как растат.
– Откога се занимаваш с това?
– Две, три години. Не знам.
– А аз си мислех, че переш пари от наркотици.
Той се усмихна ла пръв път, откакто го бе приклещила.
– Не си го мислела.
– Е, не съвсем, но... – Колкото и да бе интересна тази страна от характера му, Пайпър не беше забравила целта си. – Може би трябва да започна отначало,
– А може би не. Нали осъзнаваш, че снощи издъни прикритието си. С онези Жиу-Жицу хватки? Никой повече няма да повярва, че отговаряш просто за социалните мрежи.
Разбира се, че го бе осъзнала. В далечината се разнесе камбанен звън и Пайпър се хвърли а атака.
– Името ѝ е Файза. Тя е само на деветнайсет и от четиринайсетгодишна работи за кралското семейство. Тя е мила и умна и иска само това, което ние приемаме за даденост. Възможността да бъде свободна.
Куп се намръщи на един повехнал бобен стрък.
– Тя мечтаела завърши училище за медицински сестри, за да се грижи за недоносени бебета, но в момента е почти робиня.
Любителят градинар изскубна бобения стрък, захвърли го и с дъвка остатъка от близалката. Младата жена пристъпи към него,
16
Прозвище на Джонатан Чапман (1744-1845), легендарен градинар, пионер и селекционер. – Б. Пр.