– Ами това последното е отчасти вярно. Колкото до останалото… Трябва само да изгася осветлението.
Изрече го с превзетия маниер на изпечен прелъстител, засукващ злодейски мустак, и тя щеше да избухне в смях, ако не беше заложено на карта толкова много. Вместо това премина по същество.
– Да говорим сериозно. Става дума за живота на една жена. Нуждая се от теб, за да направиш каквото е нужно. А твоята по-добра половина – ако допуснем, че имаш такава – изпитва нужда да го направиш заради самия себе си.
Той бе прозрял тактиката ѝ и ловката ѝ маневра не постигна желания ефект.
– Опитай отново, Шерлок. Това дори не беше първи даун[17].
Аргументите ѝ се бяха изчерпали и Пайпър се подпря унило на тухлената стена,
– Имаш ли по-добра идея?
– Можеш да се обзаложиш, че имам. Гледай си твоята работа .
Младата жена си пое дълбоко дъх, сетне бавно поклати глава.
– Не мога.
Куп лапна едно от малките жълти крушовидни доматчета. Не си пасна по вкус с близалката, но трябваше да печели време. Тя беше права, наистина се занасяше с нея. Опитваше се да изкара онази целувка, която не биваше да се случка, по-маловажна. Отколкото бе в действителност.
Огледа я от главата до петите. Изглеждаше толкова дяволски разочарована от него. Сякаш го бе заловила да изтезава малки котета. Това, което Пайпър искаше, беше безкрайно абсурдно, неразумно и обречено на провал, но въпреки това той се чувстваше като малко дете, направило голяма беля – емоция, която не беше изпитвал, откакто треньорът на колежа не го бе нахокал – съвсем заслужено, заради прекалено много купонясване.
– Всичко, за което те моля, е да ми отделиш един час – подхвана тя. – Най-много два.
Куп никога досега не беше позволявал на някого да го принуждава да се отбранява, а ето че тя го бе постигнала. Явно се изживяваше като рицар в блестящи доспехи в женски облик и очакваше той да се присъедини към кръстоносния ѝ поход. По дяволите, та тази жена работеше за него! Той беше куотърбекът и не тя определяше стратегията на играта.
– Молиш ме за много повече от това.
Но проклетницата нямаше намерение да се откаже.
– Нима животът на една млада жена не заслужава малко от времето ти?
Куп контрира опита ѝ за емоционално изнудване с хладна логика.
– Животът ѝ не е в опасност, Пайпър зарея поглед над стената, към големия клен, чиито листа се бяха обагрили в червено. За пръв път Куп не беше сигурен дали е искрена, или си играе с него.
– Да си роден в тази страна, ти дава възможности, които по-голяма част от хората в останалия свят никога няма да имат – заговори Пайпър. – Къде ще се родиш. Чиста случайност, нали?
Той беше роден в пълна мизерия, но Мамка му. Тя щеше да го принуди да го направи. Или може би не беше тя. Може би беше предизвикателството, свързано с това, което тя искаше.
Принцът миришеше на някакъв отвратителен одеколон, който вероятно му струваше два петролни кладенеца, но на Куп му се повдигаше от вонята. Мъжът имаше боядисана черна коса и тънки мустаци, оформени като крила на чайка. Горната част на стъклата на очилата му имаше някакъв странен синкав оттенък, но долната беше прозрачна. Беше облечен в западни дрехи – ушит по поръчка костюм, съчетан със сиви обувки тип "Оксфорд", които щяха да са по мярка на краката на Куп, когато беше на десет. Куп нямаше нищо против дребните мъже. Това, което го отвращаваше, беше голямото его на принц Амушир.
– Трябва да ми погостуваш на яхтата, преди да я продам. Тя е една от най-големите на света, но басейнът се намира на кърмата. А аз плувам само на слънце. – Принцът говореше безупречен английски с британски акцент. – С втори басейн на носа ще мога да плувам, независимо в коя посока плаваме. – Хихикане. – Сигурен съм, че не можеш да разбереш защо е толкова важно за мен да купя нова яхта. Повечето хора не могат.
Куп бе в скапано настроение. През живота си беше срещал доста тъпанари като принца – богати мъже, които подхранват манията си за величие, като се срещат със спортисти и в същото време се отнасят снизходително към тях. При все това кимна любезно.
– Аз? Аз съм само един уморен футболист. А вие… Вие сте космополит, наистина умен мъж. Веднага се вижда.
Шерлок беше направила проучване за принца. Някои от принцовете в кралството са свестни мъже – беше му казала тя. – Добре образовани. Бизнесмени и министри от правителството. Сред тях има дори и един летец изтребител. Принц Амушир не е от почтените и лоялните. Той прекарва по-голямата част от времето си извън кралството в разточителни купони с много скъпи проститутки.