Принцът издуха голям облак цигарен дим, който Куп се постара да не вдишва.
– Покани някои от приятелите си да поплуват с мен – нареди той. – Дийн Робилард. Кевин Тъкър. Не съм имал удоволствието да се запозная с тях.
Никакъв шанс, Робилард и Тъкър щяха да залюлеят този тъп фукльо над перилото на яхтата му само с един басейн и да хвърлят самодоволния му задник право във водата.
– Ще им се обадя – рече Куп. – Ще ги попитам дали могат да намерят свободно време. – Той отпи глътка от много старото уиски, поднесено в тежка кристална чаша, с каквато той се съмняваше, че дори луксозният бар на хотел "Пининсула" разполага. Беше идвал в този апартамент няколко пъти, но никога не беше виждал този златен фонтан в ъгъла, пепелниците, инкрустирани със скъпоценни камъни, или бродираните пурпурни копринени възглавнички, пръснати по диваните и креслата.
Принцът се бе разположил върху канапето близо до голямото пиано. Докато кръстосваше глезените си, се видяха идеално чистите подметки на обувките му, които очевидно обуваше само по веднъж.
– Я ми кажи, стари приятелю,… – Принцът издуха още една порция замърсител на въздуха. – Как мислиш, че би играл срещу Джо Монтана или Джон Елуей? – Зададе въпроса, сякаш никога досега не е бил задаван, като че ли новоизлюпените спортни журналисти и цялата страна не му бяха задавали същия въпрос повече пъти, отколкото Куп можеше да си спомни.
Куп се престори, че се замисля, отпи нова глътка от уискито, после му сервира обичайния си отговор:
– Онези момчета бяха мои идоли. Жалко, че не съм имал възможност да играя с тях. Знам единствено, че без значение срещу кого играя, давам всичко от себе си.
Принцът разкръстоса глезени.
– Според моите наблюдения на голяма част от куотърбековете им липсва търпение. Те нямат правилна защитна стратегия.
Куп кимна, сякаш принцът беше елин от най-великите футболни анализатори, а не егоистичен самовлюбен кретен, който и понятие си нямаше от играта.
Негово височество посочи към ръката на Куп.
– Носиш на пръста си твоя пръстен от Суперкупата.
Пръстените на Суперкупата не се славеха с дискретна изисканост. Последният пръстен на "Старс" беше огромен крещящ кучи син с достагъчно диаманти, за да се окичат с тях всички участници в някой благотворителен бал. Куп погледна към пръста си.
– Красив е, нали?
– Истинска прелест.
Куп почти виждаше как на принца му текат лигите.
– Ето какво ще ви кажа, ваше височество… Никога досега не съм позволявал на някого да пробва пръстена ми. Работил съм дяволски усърдно, за да го спечеля, но за вас… О, по дяволите… – Той свали пръстена от пръста. – Вие сте човек, който разбира играта така. Като повечето хора не могат. Вижте сам какво е усещането да носиш един от тези.
Куп не си направи труда да стане от стола, а само подаде бижуто, което принуди принца да стане от канапето, за да го докопа с алчните си ръце.
Височеството плъзна пръстена върху късия си дебел пръст. Бижуто тутакси се килна настрани. Той го завъртя и го нагласи в средата на пръста си и го задържа там, сякаш не възнамеряваше да го сваля.
– Великолепна вещ. – Не бързаше и му се възхищаваше, дори отиде до голямата дълга маса, покрита със стъклен плот, където светлината беше по-добра. – Няколко красиви дами ще пристигнат след малко, рече накрая. – Ти ще останеш и ще се насладиш на компанията им заедно с мен.
Куп получи възможността, която очакваше едновременно с нетърпение и погнуса.
– Не мога да откажа такава покана. – Надигна се от стола и извади мобилния си телефон. – Имам насрочено пиар мероприятие, но да видим дали ще мога да се измъкна. – Отнесе телефона си до високите врати, от които се излизаше на просторна тераса, и се обади на Шерлок, която го чакаше в колата му зад ъгъла,
– Рой, Куп е – каза, когато тя вдигна, – Изникна нещо и трябва да се измъкна довечера от сбирката на "Юниън Лийг". Ще го уредиш ли, моля те?
– Още ли си с него? – попита тя.
Той хвърли поглед през рамо и видя, че принцът продължава да се любува на пръстена.
– Да, знам, че подписах договор, но не мога да го спазя.
– Не съм забравила, че ти си моята първостепенна отговорност… – Звучеше разтревожена. – Знаех, че ще бъде рисковано. Ако имаш нужда от мен на място, веднага идвам.
– По дяволите, не! – Това е последното, което искаше: Пайпър Дъв да хукне да го спасява с неразрушимите си гривни и ласото на истината[18], – Ти не ми каза, че ще има толкова много преса[19].
– Ти си най-добрият.
– Добре. Ще бъда на линия. – Куп затвори и пъхна мобилния в джоба си. – По дяволите, Не мога да се измъкна. Трябва да тръгвам. – Сведе унило глава, сякаш бе пропуснал шанса на живота си. – Не ми се случва често да срещна някого, който умее да живее с размах. – Още клатене на глава. Нова доза съжаление. Сега следваше по-сложната и опасна част. Той се приближи към принца, за да си вземе пръстена.
18
Бойното снаряжение от Жената чудо от едноименния американски анимационен и фантастичен филм, - Б. пр.
19
Игра на думи - "преса“ освен в журналистически смисъл е също и термин от футбола, означаващ натиск върху противниковия играч. - Б. пр.