Сребрист Х-образен дрон висеше във въздуха над главите им. От устните му се изтръгна яростна ругатня. Дронът описа малък кръг точно над градината. После още един.
И тогава експлодира.
Навсякъде се разлетяха късчета от фибростъкло, пластмаса и метал.
Пайпър стоеше насред градината му само по дънки и черен сутиен, с вдигнати ръце. А ръката ѝ, която само преди минути го галеше, стискаше полуавтоматичен пистолет.
Един изстрел. Само толкова ѝ бе нужно, за да свали дрона. Един перфектен изстрел.
Куп се свлече до тухлената стена на терасата. Нищо не можеше толкова ефикасно да развали романтичното настроение като жена с пистолет в ръка.
13
Улицата под оградата на терасата беше тиха, виждаха се само един мъж, разхождаш кучето си, и жена, която тичаше.
– Ти остани тук – нареди Пайпър, докато нахлузваше тениската си през главата, и хукна към френските прозорци.
– Как ли пък не, по дяволите!
През следващия един час претърсваха заедно района. Щеше да бъде много по-ефективно да се разделят, но Пайпър искаше да го държи под око. Никой на улицата не беше видял някой да управлява дрон, но всички искаха да разговарят с Куп за кариерата му.
В асансьора на път за апартамента му той най-после реши да зададе въпроса, отдавна напиращ на устните му.
– Винаги ли си въоръжена?
– Не и в клуба, ако това се питаш.
Питаше се, и още как. Дори не желаеше си представя как Пайпър се превръща в едноличен женски спецотряд, готов да го защитава от всяко нещо, което решеше, че представлява опасност.
– Повече никакви оръжия – отсече той, след като тя излезе на терасата, за да събере парчетата от дрона.
– Ти си отраснал в ранчо – възрази му.
– И аз мога да стрелям. Но това не означава, че разнасям пистолета си из града.
Тя го погледна и се ухили.
– Признай си. Беше страхотен изстрел.
Изстрел, който той се съмняваше, че би могъл да произведе.
– Достоен за уважение.
Печената снайперистка се засмя и взе якето си от облегалката на стола в кухнята.
– Добри новини. Реших да приема работата на охранител, която ми предложи.
Той трябваше да го очаква.
– Забрави. Предложението вече не е в сила.
– И защо така?
– Ти искаш работата само защото си решила, че се нуждая от бодигард. В собствени ми клуб!
– Глупости. Ти можеш да се грижиш за себе си.
Изрече го с абсолютна сигурност, която не означаваше нищо. Куп беше изправен пред сериозна дилема. Нуждаеше се от нея, желаеше я, но при неговите условия, затова тикна показалец към челото ѝ.
– Ако те наема, ще си охранител и ще се грижиш само за жените в клуба.
– Разбира се.
– Не се нуждая от бодигард. Никакъв.
– Разбрано. Абсолютно разбрано.
– Добре. Работата е твоя.
– Супер.
Тя се върна в кухнята и отново се превърна в Жената от стомана.
– Повече няма да има никакви физически контакти помежду ни. Не и докато работя за теб. Съгласен ли си?
Тя не беше единствената, което можеше да дрънка глупости. Куп облегна рамо на вратата на хладилника.
– Хайде сега, скъпа,… Наистина ли мислиш, че можеш да държиш ръцете си далеч от мен? – изрече го с възможно най-ленивия си, провлачен тон.
Сетне ѝ посочи вратата на апартамента.
Пайпър прокара пръст по счупеното крило на дрона.
Беше успяла да събере достатъчно парченца, за да различи серийните номера на модела и фирмата производител, но проверката в интернет и няколкото телефонни разговора установиха, че компанията е продала хиляди от този модел, Най-обезпокоителното, от което я побиваха тръпки, беше информацията, че точно този модел предлагаше видео стрийминг. Който беше изпратил дрона, беше видял разгорещената сцена с Куп.
Тя се втренчи мрачно през прозореца на кантората към паркинга. Това, което почти се бе случило между тях тази сутрин, в известен смисъл беше много по-лошо от сцената във фара, защото тя трябваше да бъде подготвена. Знаеше как и въздейства той и въпреки това отново се бе държала като пълна глупачка. Но вече край. Тялото му беше забранен плод. За по-голяма убедителност, младата жена се зашлеви яко по бузата.
Файза се обади и прекъсна самобичуването на Пайпър. Тя все още беше зашеметена от новопридобитата си свобода и пълна с вълнуващи истории, които накараха Пайпър да се усмихне. Тъкмо приключиха разговора и телефонът ѝ избръмча с есемес от Ерик.
Получи ли съобщението? Вечеря довечера?
Ерик беше нейният сексуален спасител и тя вече бе започнала да обмисля къде да правят секс. Не ѝ харесваше идеята вечно бдителната Джейда да види мъж да влиза в апартамента ѝ. Но Ерик имаше съквартирант, а Пайпър вече беше преминала възрастта да прави секс, докато другарчето на партньора ѝ играе Call of Duty[21] от другата страна на стената на спалнята.