Уважителното корейско възпитание на Амбър отново надигна глава.
– Пайпър, не бива ла казваш… – Усети се и пое дълбоко дъх. – Бърни, от сега нататък, можеш сама да си вземаш вестника.
Куп влезе през отворената врата. Отмести поглед от жените към мъжа, прострян на пода.
– Той още ли е жив?
– Нямам представа – отвърна Пайпър и додаде: – Ти изобщо спиш ли някога?
– Провери ли му пулса?
– Не ми пука особено. – Пайпър се отърка. Сега в дома ѝ имаше четирима възрастни натрапници, наблъскани в малката ѝ всекидневна, една тийнейджърка, която още спеше в леглото ѝ, и за капак изпаднал в несвяст рок идол лежеше на пода. – Дявол да ви вземе! Всички се измитайте от тук!
– Истински Сърдитко[22] – отбеляза Куп.
Бърни застана до него.
– Купър! Господни Греъм! Надявах се да ви видя. В колата си имам почти половин килограм домашно приготвени целувки. Смятах да ги оставя на Пайпър, но сега мога лично да ви ги дам.
Логан избра точно този момент да се претъркули, изгледа ги и повърна.
Джен беше най-близо до него. Но закъсня с кофата.
Изнизаха се дълги секунди, преди Куп да погледне към Пайпър.
– Мда… – изрече бавно. – Навярно ще трябва да ти увелича заплатата Бърни направо примря от възторг и притисна длани към страните си.
– О. Пайпър! Обожавам живота ти!
Същия следобед Пайпър откри една приятелка на Тейлър и узна от нея, че тя е заминала за Вегас, за да постъпи на работа в едно от казината. Приятелката нямаше представа къде е Кийт, знаеше само, че Тейлър е скъсала с него, защото бил "загубеняк". Пайпър възнамеряваше да провери историята, но ѝ се струваше правдоподобна и Тейлър се придвижи към дъното на списъка ѝ със заподозрени.
Същата вечер в клуба тя изхвърли две участнички в шумен ергенски купон, смъркащи линии кокаин в дамската тоалетна. Още лъжи за клуба бяха цъфнали онлайн и нямаше нужда Куп да ѝ напомня, че репутацията на "Спирала" трябва да бъде безупречна, Джоуна я спря, докато излизаше от дамската тоалетна.
– Къде беше снощи?
С всичко, което се бе струпало на главата ѝ, тя съвсем беше забравила за твърде неразумната и прибързана покана от нейна страна да се срещнат в гадната уличка.
– Бях малко заета да дундуркам нашата гостуваща поп звезда.
Той се ухили самодоволно.
– Няма нищо. На никого няма да кажа, че те е хванало шубето.
– Забележително. Все едно съм се върнала назад във времето и съм попаднала в някой епизод на "Голямото междучасие".
Той я изгледа неразбиращо. Тя се замисли дали да му обясни, но ѝ се стори прекалено сложно, затова се насили да избере по-трудния, но по-почтен път,
– Признавам. Ти си по-голям и по-силен.
– Дяволски си права, такъв съм.
Цъфналата му отново самодоволни усмивка беше повече, отколкото можеше да понесе,
– Но аз съм по-умна и по-бърза.
– Как ли пък не!
– В такъв случай предполагам, че трябва да разберем дали е така, нали? – Ненавиждаше се заради това. Защо просто не можеше да си тръгне? Не, Не и тя. Тя беше неспособна да обърне и другата буза.[23] – Нямам намерение да съсипвам още една рокля, така че, след като клубът затвори, дай ми няколко минути, за да се преоблека.
Той не вярваше, че Пайпър ще се появи, но грешеше. Тя щеше да бъде там и само мисълта за това я депресираше. Не защото се боеше да се изправи срещу него. Срещата или щеше да мине добре, или нямаше. А защото все още изпитваше онзи непреодолим импулс да доказва, че е по-добра от мъжете. Дори и на кретен като Джоуна. Благодаря ти, Дюк.
Това, че обвиняваше за комплексите си бащата, който я беше обичал, въпреки че и бе забранил да показва каквато и да било слабост, а в същото време я задушаваше с прекаленото си закрилничество, я караше да се чувства още по-зле. Кога щеше да порасне достатъчно, за да не гледа на всичко в живота като изпит, който трябва да издържи, за да докаже способностите си? За нещастие, днес не беше този ден, защото сама се бе натикала в ъгъла – отново – и беше емоционално неспособна да не довърши започнатото.
След като клубът затвори, Пайпър се преоблече в дънки и маратонки, нахлузи тениската на "Беърс" и изпълнена със себеотвращение, заслиза по стълбите. Надникна през вратата и огледа уличката, за да се увери, че колата на Куп я няма, и чак тогава пристъпи навън.
Джоуна вече беше там, застанал до кофата за боклук, и пушеше пура в компанията на Ърни и Брайън. Най-добрите му приятели сред охранителите. Тя им махна.
– Здрасти, Джоуна. Виждам, че си довел подкрепление.
Той не беше очаквал тя да се появи и пурата потрепна в ъгълчето на устата му. Приятелчетата му изсумтяха презрително.