– Ти наистина имаш офис.
– Малко по-скромен от твоя, но ще ми свърши работа, докато открия новите си луксозни помещения в "Ханкок"[24], – Тя крадешком захлупи с корицата надолу бележника, в които пишеше. – Какво правиш тук?
– Любопитен съм да видя как живее другата половина на човечеството. – Пресегна се и обърна бележника, който тя се беше опитала да скрие. – Твоят таен дневник?
Пайпър възнамеряваше да запази за себе си това, което бе научила, докато не разполагаше с повече информация, но вече не можеше да го стори.
– Най-после проследих местоположението на бившия ти барман. Работи в евтин бар в Бриджпорт.
– Май не смяташе да ми кажеш?
– След като разговарям с него. За това ми плащаш, не помниш ли?
– Правилно. – Неканеният ѝ гост заобиколи краищата на килима, за да поровичка в пръстта на орхидеята върху перваза на прозореца, подарък от Амбър, – И кога смяташ да се видиш с него?
– Довечера. Смяната му започва в девет. Утре сутринта ще ти се обадя.
– Няма нужда. Идвам с теб. Удавила си тази орхидея.
– Благодаря за информацията. А и ти само ще усложниш нещата. А сега си върви. Трябва да извърша малко проследяване за един нов клиент. – Освен това само като дишам един и същ въздух с теб, ми се замайва главата.
– Супер. Идвам с теб. Ще ми е интересно да надзърна в по-съмнителната страна на живота ти.
– Наблюдението ще е твърде отегчително за теб.
– Ще го преживея.
И отначало се справи. Но след няколко часа Куп взе да става неспокоен и започна да рови из задната седалка на колата ѝ.
– Тук има ли нещо за хапване?
– Само огризки.
– Какво е това? – Той вдигна розовия ѝ Тинкълбел
– Лъжица за сладолед.
– Доста странна лъжица за сладолед, – Любопиткото надникна в найлоновата торба на уреда, сетне я погледна. – Винаги съм се питал как жените...
– Сега вече знаеш. Остави го на мястото му.
Тя бе паркирала колата на ъгъла срещу занемарената къща в "Пилзен", където живееше Хил. Докато от съседния магазин за винтидж облекло гърмяха мексикански ритми. Куп отвори жабката и затършува вътре. Когато му писна, започна да човърка разхлабения панел на арматурното табло. На Пайпър от все сърце ѝ се щеше той да стои неподвижен, за да се опита да забрави, че е в колата. Сякаш това беше възможно.
– Откъде знаеш, че този тип е вътре? – попита той.
Тя посочи към най-горния етаж.
– Няколко пъти мина покрай онзи ъглов прозорец.
– Може би е излязъл за вечерта.
– Би могъл,
– Ами ако наистина си е контузил гърба по време на работа?
– Тогава си заслужава парите.
Един лоурайдър автомобил мина покрай тях. Куп преметна ръка през облегалката на седалката и пръстите му докоснаха рамото ѝ.
– Знаеш ли, не е нужно винаги да си най-коравият воин в дългата викингска лодка. Изобщо не биваше да му разказва за възпитателните методи на баща си. Налагаше се да ограничи щетите.
– Аз не съм романтичка, ако това имаш предвид Не мечтая за съпруг и къща. Пълна с наши миниатюрни копия. Докато растях и се грижех за баща ми, имах достатъчно възможности да упражнявам домакинските си умения. – Както и никога да не хленчи, да не плаче или да не признава неувереността си.
– Разбираемо е, че баща ти е бил прекалено загрижен за теб, имайки предвид случилото се с майка ти, но от негова страна е било огромна грешка да завещае цялото си имущество на мащехата ти, Пайпър сви рамене, сякаш не беше кой знае какво,
– Каква беше майка ти?
– Тя обичаше приключенията. Много забавна. Не беше домошарка. Пълна противоположност на моя старец. Малко приличаше на теб. Само че беше мила и сладка.
Пайпър се усмихна. Входната врата на съборетината се отвори и отвътре се появи нервен тип е костеливо лице и сплъстена коса, дълга до раменете. Пайпър се изправи в седалката си.
– Това е той.
Хил седна на горното стъпало на верандата и запали цигара. Известно време Куп го наблюдава, докато пушеше, носле погледна часовника на телефона си.
– Това е все едно да наблюдаваш как съхне боя, а е едва седем часът вечерта.
– Не беше нужно да идваш с мен.
– Надявах се да участвам във вълнуваща гонка.
Както и тя.
24
"Джон Ханког Сентър", 100- етажен небостъргач, третата най-висока сграда в Чикаго, и четвъртата в САЩ. – Б. Пр.