— Трябва да бъдем единни в това решение — обясни Давим. — Нищо друго няма да приема. Ешонаи, настояваш ли да се отхвърли? Ще се наложи ли да прекараме тук още часове във вземане на това решение?
Тя вдъхна дълбоко и взе решението, което си бе проправяло път през ума ѝ. Решението на изследователя. Хвърли поглед на торбичката с карти на пода.
— Ще се съглася на това изпитание — заяви Ешонаи.
До нея Венли запя в Ритъма на Одобрението.
— Но — продължи Ешонаи в Ритъма на Решителността — аз ще бъда тази, която първа ще опита новата форма.
Припяването спря. Останалите от Петимата я зяпнаха.
— Какво? — попита Венли. — Не, сестро! Това е мое право.
— Ти си твърде ценна — възрази Ешонаи. — Знаеш твърде много за формите, а и голяма част от проучванията ти се намират в твоята глава. Аз съм просто войник. Мога да бъда пожертвана, ако нещата не потръгнат както трябва.
— Ти си Броненосец — включи се Давим. — Нашият последен Броненосец.
— Туде се е обучавал с Бронята и Меча ми — припомни Ешонаи. — Ще му ги оставя за всеки случай.
Останалите от Петимата заподпяваха в Ритъма на Разсъждението.
— Това е добро предложение — съгласи се Абронаи. — Ешонаи има и сила, и опит.
— Откритието е мое! — настоя Венли в Ритъма на Раздразнението.
— И това е оценено — намеси се Давим. — Но Ешонаи е права; ти и твоите учени сте твърде важни за бъдещето ни.
— Повече от това — добави Абронаи. — Ти си твърде близо до работата, Венли. Ако Ешонаи излезе в бурята и открие, че нещо в тази форма не е наред, тя може да спре опита и да се върне при нас.
— Това е добро споразумение — рече Чиви и кимна. — Съгласни ли сме?
— Така смятам — отвърна Абронаи и се обърна към Зулн.
Представителят на безличната форма рядко се обаждаше. Тя носеше престилката на парш и посочваше, че смята за свой дълг да ги представлява — тях, които нямаха песни — заедно с безличните форми.
Нейната саможертва бе тъй благородна, както и тази на Абронаи, оставащ в съпружеската форма. И дори повече. Безличната форма бе трудна за търпене и малцина оставаха в нея за повече от времето между две бури.
— Съгласна съм — заяви Зулн.
Останалите се обадиха в Ритъма на Одобрението. Само Венли не участваше в песента. Ако тази буреносна форма излезеше истинска, щяха ли да добавят още някого към Петимата? Най-напред Петимата са били безлични форми, по-късно трудови. Само след откриването на сръчната форма бе решено, че ще има представител от всяка форма.
Въпросът беше за по-нататък. Останалите от Петимата се изправиха и започнаха да се спускат по дългата вита стълба на кулата. Вятърът духаше от изток, Ешонаи се обърна към него и погледна над разрушените Равнини — към Произхода2 на Бурите.
При следващата буря тя щеше да излезе срещу вятъра и да стане нещо ново. Нещо могъщо. Нещо, което завинаги щеше да промени съдбата на слушачите и вероятно на хората.
— За малко да имам причина да те намразя, сестро — рече Венли в Ритъма на Укора, докато се въртеше около мястото на Ешонаи.
— Аз не забраних изпитанието — отвърна ѝ Ешонаи.
— Наместо това отнемаш славата му.
— Ако въобще има такава — Укорително продължи Ешонаи, — то тя ще бъде твоя заради откриването на формата. Това не бива да е важен въпрос. Само нашето бъдеще е от значение.
Венли продължи в Ритъма на Раздразнението:
— Наричат те мъдра и опитна, та започваме да се чудим дали не са забравили коя си ти — че ти безразсъдно излезе в пустошта и пренебрегна своя народ, докато аз си стоях у дома и учех песните. Кога са започнали да си мислят, че ти си отговорната?
Проклетата униформа е, мислеше си Ешонаи, докато ставаше.
— Защо не ни каза какво си проучвала? Създаваше впечатлението, че проучваш формата на художеството или на посредничеството. Вместо това си търсела една от формите на древната сила.
— Това има ли значение?
— Да. Разликата е огромна, Венли. Обичам те, но устремеността ти ме плаши.
— Ти не ми се доверяваш — отвърна Венли в Ритъма на Измяната.
Измяна. Тази песен се пееше рядко. Тя засегна Ешонаи до степен да трепне.
— Ще видим какво върши тази форма — завърши тя и взе картите и скъпоценния камък с уловеното духче. — Тогава ще говорим допълнително. Просто искам да бъда предпазлива.
— Искаш да го направиш лично ти — продължи Венли в Ритъма на Раздразнението. — Винаги си искала да бъдеш първа. Стига толкова. Вече е сторено. Ела с мен; ще трябва да те обуча на съответното умонастроение, за да помогнеш на формата да се задейства. Тогава ще изберем някоя буря за преобразяването.