Откъде знаеш?
Сянката знае.
Шпионирал ли си ме?
Нервният му смях, от който тя винаги се чувстваше неловко — сякаш бе осемгодишна и той по-добре схващаше мотивите й от нея самата.
Ти имаше нужда от време, Уенди.
За какво?
Предполагам… да си отговориш за кого от двама ни искаш да се омъжиш.
Джак, какво говориш.
Струва ми се, че ти предлагам брак.
Сватбата. Баща й беше присъствал, майка й я нямаше. Установи, че може да се примирява с това, щом имаше Джак. После дойде Дани, прекрасният й син.
Това бе най-хубавата година, най-хубавото легло. След раждането на Дани, Джак й намери работа като машинописка на шестима преподаватели от катедрата по английски — тестове, конспекти, учебни програми, списъци на задължителната литература. Накрая дори напечата романа на един от тях, роман, който така и не беше публикуван… което предизвика непочтителното и тайно задоволство на Джак. Работата беше добра за четирийсет долара седмично, които главоломно нараснаха на шейсет през двата месеца, докато печаташе неуспешния роман. Купиха си първата кола, петгодишен буик с бебешка седалка в средата. Интелигентна и перспективна млада двойка. Дани я помири с майка й — едно насилено и напрегнато помирение, което не ги направи докрай щастливи, но все пак беше помирение. Когато водеше Дани в дома й, отиваше без Джак. После никога не разказваше на мъжа си как майка й винаги сгъваше наново пеленките на Дани, мръщеше се на пропорциите на храната му и не пропускаше да забележи изобличителните първи признаци на изриване по дупенцето му. Майка й никога не изричаше нещо открито, но си имаше начини да го внуши: цената, която беше започнала да плаща (може би завинаги) за помирението, бе чувството, че е непълноценна майка. Новото средство на собствената й майка да й забива свредели.
През деня Уенди си седеше вкъщи и домакинстваше, хранеше Дани с биберона в слънчевата кухня на четиристайния им апартамент на втория етаж, пускаше плочи на портативния стереограмофон, който имаше още от гимназията. Джак се прибираше в три часа (или в два, ако сметнеше, че може да икономиса последния час) и докато Дани спеше, я отвеждаше в спалнята, където всички опасения за непълноценност биваха заличавани.
Вечер тя пишеше на машина, а той отделяше време за литературните си занимания или учеше. В онези дни, когато тя излезеше от спалнята — там беше пишещата й машина, — често ги намираше и двамата заспали на дивана в дневната: Джак само по долни гащета, Дани излегнат удобно на гърдите на татко си, засмукал палчето си. Тя поставяше Дани в креватчето му и четеше какво е написал Джак вечерта, преди да го събуди, за да се премести в леглото им.
Най-хубавото легло, най-хубавата година.
И на моята улица ще изгрее слънце някой ден…
В ония времена пиенето на Джак все още беше под контрол. В събота вечер се отбиваха негови състуденти и на каса бира се водеха спорове, в които тя рядко участваше, защото нейната специалност беше социология, а неговата английски: препираха се дали дневниците на Пийпс имат литературна или историческа стойност; обсъждаха поезията на Чарлс Олсън; понякога четяха свои произведения, над които работеха. Тя не изпитваше потребност да се намесва в разговора; достатъчно й бе да си седи в люлеещия се стол до Джак, кръстосал по турски крака на пода, с бира в едната ръка, а с другата обгърнал глезена й.
Конкуренцията в колежа беше много силна, а Джак бе допълнително натоварен и с писането си. Отделяше му поне по един час всяка вечер. Беше го превърнал в навик. Съботните събирания бяха необходима терапия. При тях той изпускаше навън нещо от себе си, което иначе можеше да се разраства все повече, додето избухнеше.
След като защити дипломната си работа, се озова в Стовингтън. най-вече благодарение на разказите си — четири от тях вече публикувани по това време, единият в „Ескуайър“. Тя съвсем отчетливо си спомняше този ден; три години съвсем не бяха достатъчно време да го забрави. Едва не изхвърли плика, защото помисли, че е покана за абонамент. Когато го отвори, намери в него писмо, с което уведомяваха Джак, че от „Ескуайър“ биха желали да използват разказа му „За черните дупки“ в началото на следващата година. Щяха да му платят деветстотин долара, и то не при публикуването, а при съгласие от негова страна. Това означаваше половингодишна заработка от преписване на машина и тя хукна към телефона, като остави Дани на високото му столче да надава комични крясъци, целият омазан с пюре.