— Защо ме потърси едва сега? — троснато попита той. — Защо не още щом заподозря нещо?
— Защото нямах за какво конкретно да се хвана, освен за собствените си опасения. Докато не започнаха произшествията.
— Какви произшествия?
— С баща ти. Но аз наистина се опитах да те намеря по-рано. Наех мъже, които да те открият. Това ми струваше много пари и накрая научих това, което подозирах: че си напуснал Англия и си някъде в Европа. Затова се помъчих да те открия сама. От четири месеца те търся. Тъкмо се бях предала и се връщах у дома, когато чух за Гарвана. Идването ми при теб беше продиктувано от отчаяние.
Той поклати глава, но не от удивление — о, не! Маргарет усети, че той отново ще й нареди да се маха. Не го разбра по непроницаемото му изражение, а просто инстинктивно почувства каква ще е реакцията му, фактите не му бяха подействали. Но може би вината…
— Ще говоря направо, Себастиян. Не те харесвам. Ако не беше убил Джайлс, той щеше да се осъзнае, да се разведе с тази френска повлекана и да се венчае за сестра ми, както бе планирано. Джайлс е мъртъв по твоя вина. По твоя вина Елинор избяга и се омъжи за един беден фермер, а после умря при раждане…
— Как, по дяволите, съм виновен за последното? — изръмжа той.
— Не остана да видиш какво причини смъртта на Джайлс на сестра ми. Тя го обичаше с цялото си сърце. Оплакваше го до деня, в който ни изостави. Беше ту тъжна, ту сърдита. Тъжна през повечето време. Сърдита всеки път, щом срещнеше Жюлиет. Но плачеше всеки Божи ден, откакто ти застреля Джайлс. Признавам си с ръка на сърцето, че домът ми се превърна в река от сълзи. Всъщност беше голямо облекчение, когато Елинор се махна. Виновна съм, че чувствах и мислех по този начин. Струва ми се, че и с татко бе същото. Хем ни беше мъчно, когато тя избяга, хем се радвахме. Беше ужасно неловко.
— Къде отиде?
— Дълго време не знаехме. Прощалната бележка на Елинор беше толкова зацапана от сълзи, че нищо не се четеше. Страшно се притеснявахме дали е добре. Мисля, че това допринесе за влошаването на татковото здраве. Той почина след няколко години.
— Предполагам, че съм отговорен и за неговата смърт? — саркастично подметна Себастиян.
Маргарет се намръщи.
— Не мисля, но кой знае? В края на краищата всичко е свързано.
— Няма да поема вината нито за сестра ти, нито за баща ти — настоя тя.
— Не съм изненадана. Ти отдавна си се отрекъл от всички значими отговорности — иронично изрече тя.
— Но както казвах, накрая Елинор изпрати писмо, в което обясняваше, че вече й се струва немислимо да живее с нас, толкова близо до дома на Джайлс, и ежедневно да ходи на гроба му. Това я погубвало.
— Все пак къде беше отишла?
— Всъщност немного далеч, при една далечна братовчедка на майка ми в Шотландия. Казва се Хариет и била доста своенравна, ако разбираш какво имам предвид. Омъжила се за човек с много по-ниско социално положение от нейното, което навремето дало повод за голям скандал. Затова баща ми не желаеше да има нещо общо с нея и преди да умре, ми определи настойник. Той много се възхищаваше на баща ти. Както и да е, Хариет очевидно е оказала лошо въздействие върху Елинор, тъй като сестра ми се омъжила за някакъв фермер и умряла от усложнения при раждането, защото наблизо нямало лекари, които да й помогнат.
— Което е можело да се случи навсякъде.
— Да, но Елинор беше там, защото ти уби мъжа, когото тя обичаше.
— Мъж, женен за друга — напомни й Себастиян.
— Защо, по дяволите, аз трябва да сърбам попарата на Джайлс?
— Понеже той щеше да се осъзнае, ако беше останал жив.
— Това е само едно предположение.
— Надали — отсече Маргарет. — Ако не си забравил, тъкмо ти превърна Жюлиет в прелюбодейка. Наистина ли смяташ, че Джайлс нямаше да се разведе с нея, ако беше оцелял в дуела?
Ако съдеше по изражението му, най-сетне бе успяла да пролее кръв. Но проклетникът си го заслужаваше. Защо бе такъв инат? Как по-ясно да му покаже, че вкъщи имат нужда от него?
Въпреки че бе разбрал какво цели тя, Себастиян възрази:
— Можеше да откриеш картите си пред местната полиция.
— С какви доказателства? — възрази Маргарет. — Само с едните голи подозрения? Да, но една карета за малко да сгази баща ти в Лондон, после той вися почти цял час на една стръмна канара, преди някой да го открие, и нека не продължавам, защото списъкът е безкраен. Но дори той мисли, че произшествията са точно това — произшествия.
— И най-вероятно е прав. Но ти злоупотребяваш с гостоприемството ми, което поначало не съществуваше — студено я сряза Себастиян. — Приключих със своето семейство. Защо, по дяволите, мислиш, че не съм се връщал в Англия през всички тези години?