Пътят към крайбрежието и най-близкото пристанище Хавър се виеше край „замъка“ на Себастиян. Не бяха уточнили къде ще се срещнат, затова тя беше поела инициативата и бе дошла да го вземе. Зърна един от конете в централното преддверие и се увери, че не го е изпуснала. Той беше там. Дано не спеше! Щеше да му отпусне двайсет минути, преди да изпрати Оливър за него.
След двайсет минути все още нямаше знак, че някой се кани да излезе от руините. Маргарет започна да се съмнява, че очакванията й са оправдани. Та нали Себастиян бе имал достатъчно време да се наспи. По всяка вероятност проклетникът беше размислил. Сигурно ей-сега щеше да се покаже, за да я разкара грубо.
В същия миг момчето излезе, повело една спокойна кобила. То махна към каретата и така широко се ухили на Маргарет, че тя не успя да удържи усмивката си. Малкият беше голям симпатяга. Защо ли живееше с такъв вечно намусен тип като Себастиян Таунзенд? Беше твърде малък, за да са го наели като коняр, но, от друга страна, не би могъл да бъде нещо повече.
След него излезе Джон Ричардс, също повел коня си. Той спря да оправи някакви ремъци. Доколкото Маргарет виждаше, мъжът и момчето не носеха никакъв багаж. Навярно пътуваха само с дрехите на гърба си — или въобще не възнамеряваха да идват с нея. Нямаше да е спокойна, че Себастиян не е променил решението си, докато не разговаря с него. В края на краищата, беше измъкнала съгласието му чрез хитрост. Той изобщо не говореше сериозно за поемане на работата въпреки нечувано високата цена, която беше назовал. А тя беше луда да се съгласи на такава сума. Всъщност не разполагаше с толкова пари. Когато му се издължеше, сигурно щеше да я докара до просешка тояга.
Трябваше да приеме отказа му и да се прибере у дома самичка. Беше на път от четири месеца. Нищо чудно по време на отсъствието й да се е случило ново произшествие. Дъглас вече можеше да е покойник…
Пребледня при тази мисъл. Божичко, дано да греши! Но каква ирония би било: да стигне до просешка тояга за нищо. Не мислеше, че Себастиян ще има приличието да я освободи от задължението й, ако разберяха, че баща му е вече мъртъв. Някога той беше истински кавалер и много повече. Беше чаровен млад мъж — почтен, примерен, наследник на графство, богат, изключително красив, любимец на останалите аристократи. Смятаха го за най-изгодната партия.
Разбира се, навремето Маргарет не знаеше тези подробности, защото като единайсетгодишна не се интересуваше от подобни неща. Беше научила всичко това по-късно от оплакванията на определени млади дами, които се бяха затъжили за него, и от жалбите на определени по-възрастни дами, които се бяха надявали да го видят като член на семейството си, свързан с една или друга тяхна женска роднина.
Но още тогава беше запленена от него. Така и не успя да забрави нощта, в която го беше шпионирала в задната градина. Терасата бе добре осветена, но не и градината, където Себастиян имаше среща с една от приятелките на Елинор.
Маргарет го беше последвала, защото откакто бе пристигнал, не можеше да откъсне поглед от него и непрекъснато го дебнеше от ъглите на балната зала. Не беше очаквала да завие зад живия плет и да се сблъска с него и дамата. Те се целуваха! Това беше станало толкова бързо, че се натрапваше изводът: той моментално беше награбил дамата. Освен това двамата са били толкова погълнати от целувката, че не са чули стъпките й. Притеснена, Маргарет беше отскочила зад плета, но после любопитството й беше надделяло и тя беше провряла глава, за да ги погледа.
Дотогава очите й бяха привикнали с лунната светлина, която се процеждаше през пищните корони на дърветата. Намираха се в една ниша с дърво в центъра и пейка под него, заобиколена от цветя. През лятото Маргарет редовно отиваше там да чете. След тази нощ никога повече не се върна там: толкова ярък беше споменът за Себастиян, увлечен в чувствена прегръдка с дамата, която никак не възразяваше. Или може би не забелязваше как ръката му гали дупето й или за кратко се спира върху гърдите й? Изглеждаше прекалено възхитена от целувката, за да осъзнава нещо друго, но ето че той далеч не само я целуваше. Ръцете му опипваха цялото й тяло. Боже Господи, само колко възбуждащо притискаше тялото си към нейното!
Маргарет винаги се беше чудила какво щеше да стане, ако не беше счупила онова клонче в стремежа си да ги види по-добре. Кончето вдигна невероятен шум. Последва шамар и дамата се втурна обратно в къщата. Маги проследи бягството й, после се обърна и установи, че Себастиян е вперил поглед в нея. Не изглеждаше разстроен. Вдигнатата му вежда дори издаваше известна ирония.