Застана до него, макар че се поколеба да прекъсне мислите му — толкова навъсен изглеждаше. Затова се изненада, когато той проговори:
— Хенри Гарвана.
— Моля?
— Името, което ще използвам, докато живея у вас.
Тя се разсмя.
— Прощавай, но просто не ми приличаш на „Хенри“. Не можа ли да измислиш нещо по-добро?
— Какво например? Черния Барт? — Смехът й го подтикна да добави: — Чудесно знаеш, че Хенри е име, най-благородно от благородните.
— Кралско име. Щом искаш Хенри — така да бъде. Ще уведомя Една и Оливър. Вече ги предупредих, че не е изключено да се преструваме на съпрузи.
— Представям си колко добре са приели новината — иронично подметна той.
Маргарет извъртя очи.
— Една направо беше скандализирана. Но аз я убедих, че ако решим да поемем по този път, ще е в името на добра кауза. Да не говорим, че още не е решено.
Себастиян се съгласи:
— Ако открия каквото е потребно да знам, преди някой да разбере, че съм се прибрал, няма да участваш в никакъв маскарад.
— Дадено.
Акостираха малко преди обяд. Пътниците и животните бяха свалени на брега. Жребецът на Себастиян създаде големи проблеми. Скопецът на Джон беше спокоен както обикновено. Но и жребецът се успокои, когато се озова на твърда земя.
За разлика от господаря си. Себастиян бе обзет от меланхолия в мига, в който стъпи на английска земя. Божичко, не си беше давал сметка колко много му е домъчняло за родината. Огорчението, с което живееше, и което бе погребано толкова дълбоко, че се бе сраснало с личността му, се надигна като жлъч в гърлото му.
Изобщо не биваше да си тръгва оттук. Само защото баща му го беше изпъдил с проклятие, не означаваше, че действително е длъжен да се махне. Не беше се вслушал в думите на Дъглас и бе отишъл на дуела. Какво значение имаше още едно неподчинение? Но тогава го измъчваше ужасяваща вина. Вина, която още не бе изчезнала и вгорчаваше живота му след толкова години.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Маргарет обичаше дома си. Три етажа от бял дъб, заобиколени от цветя — нейните цветя. Тя ги беше засадила. Всяка пролет се превръщаше в квачка, която чака излюпването на пиленцата — или цъфването на цветята. Макар че „Горския кът“, имението на Таунзендови, бе разкошно и в него винаги я очакваше стая, там се чувстваше комфортно единствено поради привързаността си към Дъглас и Абигейл. Всъщност предпочиташе своя дом. Той си беше неин. Персоналът беше неин. Историята на къщата бе нейна. А по великолепие изобщо не отстъпваше на „Горския кът“.
Боже мили, колко хубаво бе да се завърнеш у дома! Прислужниците се бяха затъжили за нея. Няколко от тях изтичаха до входния портал, за да я поздравят. Готвачката Гъси даже се просълзи:
— Най-после няма да се разкъсвам от угризения, че приготвям най-фантастичните си гозби, докато ти не си тук да им се насладиш — каза Гъси и леко я сгълча: — Твърде дълго се забавихте, лейди Маргарет!
— За това си имаше обективни причини — отвърна тя. — Предполагам, че виното е пристигнало без никакви проблеми?
— Да. Довечера дори ще отворя една бутилка по случай благополучното ви прибиране у дома.
Готвачката едва се беше скрила в къщата, когато конярят пристигна задъхан:
— Слава Богу, милейди! Сега вашият звяр отново ще е принуден да се държи прилично.
Маргарет се усмихна. Кой знае защо, мъжът много обичаше да изкарва кобилата й „звяр“. Пастичка беше сладка като името си — поне когато нейната господарка беше наблизо.
— Утре ще се върна към обичайния си дневен режим — осведоми го Маргарет, — но нея ще навестя още този следобед.
— Благодаря, милейди. Утре сутринта ще ви чака оседлана и готова за езда.
Мина известно време, докато успее да размени по няколко думи с всеки прислужник. Всички бяха дошли да я поздравят още преди да е стигнала вратата. Икономката Флорънс се появи последна. Въпреки че беше израснала в „Белите дъбове“ и като малки двете с Маргарет често си играеха заедно, тя бе най-новият член на персонала. Беше наследила длъжността икономка преди пет години от майка си. Подобно на Една, тя се отнасяше към Маргарет с по-голяма фамилиарност в сравнение с останалите слуги.
Докато всички останали хвърляха любопитни погледи на двамата мъже и момчето с тях (кои по-прикрито, кои явно ги зяпаха), единствено Флорънс направо попита:
— Да сложа ли допълнителни прибори на масата за вечеря? И да приготвя ли стан?