— Ако не се лъжа, наричат ви Гарвана?
Себастиян пиеше чаша австрийско вино в трапезарията на гостилницата, където щяха да пренощуват.
Мъжът, застанал до масата му, изглеждаше като вишестоящ лакей — висок, на средна възраст, безупречно облечен. Двамата мъже зад него приличаха на стражи не по дрехите си, защото бяха цивилни, и не по ръст, защото бяха по-скоро ниски. Имаше нещо в начина, по който оглеждаха цялото помещение, без да пропуснат нищо.
Себастиян просто повдигна вежда и равнодушно отговори на високия:
— Наричат ме всякак. Това е едно от имената ми.
Без да го е целял, донякъде заради рекламата, която Джон му правеше, Себастиян имаше славата на наемник, способен да извърши и невъзможното. Не беше сигурен как точно се е сдобил с прозвището Гарвана — вероятно защото с черната си коса и златисти котешки очи в него имаше нещо зловещо, — но нямаше да се изненада, ако това също беше работа на Джон. Камериерът редовно осведомяваше свръзките си кога Гарвана е в града, което често водеше до възложения, за които иначе Себастиян не би и чул.
— Всеки може да ви наеме, нали?
— Обикновено да — ако е готов да плати солидна сума.
Мъжът кимна:
— Човек като вас би трябвало да взима скъпо. Това изобщо не подлежи на договаряне. Моят господар е щедър и охотно ще плати цената ви. Приемате ли?
— Какво да приема? Не се хващам сляпо на всяка работа.
— Не, не, разбира се. Но тази задача е много проста и ще отнеме съвсем малко време и усилия от ваша страна.
— В такъв случай не се нуждаете от мен. Сбогом.
Мъжът изглеждаше шокиран от такова отпращане.
Себастиян се изправи и допи виното си. Не обичаше да се разправя с лакеи, без значение колко са важни.
Да не говорим, че работа, която е по силите на всеки, въобще не го интересуваше. Често се натъкваше на богаташи, които искаха да го наемат само за да се хвалят после пред приятелите си, че прословутият Гарван е работил за тях.
Себастиян понечи да си тръгне, когато двамата стражи изведнъж му препречиха пътя. Той не се засмя. Чувството за хумор отдавна го беше изоставило. За сметка на това силно се подразни, защото се налагаше да подчертае отказа си с груба сила.
Преди да е започнал боят, лакеят се намеси:
— Длъжен съм да настоявам да промените решението си. Херцогът очаква да се заемете с неговата задача. Той не обича да бъде разочарован.
Себастиян отново не се засмя, въпреки че този път му стана смешно. Отне му секунда да се справи с двамата стражи, като блъсна главите им една в друга. Те рухнаха на пода.
— Та какво щяхте да кажете? — попита той, гледайки лакея в очите.
Мъжът се беше втренчил в повалените стражи с израз на погнуса. Себастиян му влизаше в положението. Не беше лесно да намериш качествена работна ръка.
Лакеят въздъхна, преди отново да заговори:
— Вие бяхте пределно ясен, господине. Позволете ми да ви поднеса извиненията си. Подцених проблема, който привидно изглежда елементарен, но всъщност не е. Мнозина други бяха изпратени със същото поръчение, но се провалиха. Пет години непрестанни провали. Сега заинтригувах ли ви?
— Не, но си спечелихте още една-две минути от времето ми — отвърна Себастиян и седна на масата. Посочи на мъжа отсрещния стол. — Този път бъдете точен и кратък.
Мъжът седна и се прокашля:
— Работя за Леополд Баум. В случай че не знаете, този град е негов. Както бихте могли да предположите, хора с положението на херцога доста лесно си създават неприятели. Това е неизбежно. Сред тях попадна и неговата съпруга.
— Още когато са се женели ли е била негов враг?
— Не, но скоро след това се превърна в такъв.
Себастиян повдигна вежда.
— Този херцог толкова лесно ли настройва хората срещу себе си?
— Не, не — настоя лакеят в защита на господаря си. — Но тя вероятно мисли другояче. Както и да е, да се върнем на фактите. Преди пет години тя беше отвлечена или поне така изглеждаше на пръв поглед. Пристигна искане за откуп, което беше удовлетворено, но херцогинята не беше върната. Предположихме, че е била убита. Естествено, херцогът побесня. Нареди щателно издирване, но не разполагахме с улики, за които да се хванем.
— Нека позная — сухо се намеси Себастиян. — Тя е инсценирала отвличането, за да се зареди с малко пари, преди да се отдаде на веселие и разгул?
Лакеят се изчерви.
— По всичко личи, че е било така. Няколко месеца след плащането на откупа са я забелязали да пътува — модно облечена и с луксозна карета — в Европа. По следите й бяха изпратени наемници, които да я върнат. Бяха намерени още няколко улики, но не и самата херцогиня.