На Себастиян даже окото му не мигна.
— Няколко дъски не биха се отразили зле на пода, но като цяло престоят тук е приятен.
Леополд се усмихна.
— Отлично. Много жалко, че не можахме да се споразумеем по-рано. Предполагам, сега сте готов да се заемете за работа?
— Необосновано предположение.
Херцогът не трепна. Личеше си, че е уверен в своето надмощие. Себастиян си помисли, че нещо не се връзва. Работата нямаше да се свърши, докато го държат затворник тук. Пуснеха ли го на свобода, херцогът пак нямаше гаранции.
— Незаконно е да ме държите на това място, защото отказах да приема вашата поръчка.
— Но вие не се намирате тук по тази причина? — сърдечно възкликна Леополд. — Спокойно мога да ви припиша колкото си искам престъпления. Дори ви застрашава екзекуция — макар да подозирам, че дори това няма да ви впечатли. Но да не изпадаме в мелодрами. Вие бяхте мой гост…
— Затворник — прекъсна го Себастиян.
— Гост — настоя херцогът. — Ако бяхте затворник, уверявам ви, че квартирата изобщо нямаше да е толкова приятна. Но може би дойдох да ви навестя твърде рано. Да намина ли следващата седмица, за да проверя дали тази „ваканция“ не ви е поомръзнала?
— А после по-следващата, и по-по-следващата ли? Така няма да намерите съпругата си. Нали?
Леополд изглеждаше изненадан.
— И защо ви е да упорствате толкова?
— Както казах на лакея ви, не мога да се заема със задачата, защото ще ме отведе в Англия. Дадох обет, че кракът ми няма да стъпи там. Няма да престъпя клетвата си заради пари.
— Защо сте дали такъв обет?
— Това въобще не ви засяга.
— Ясно — замислено промърмори херцогът. — В такъв случай ще трябва да призова нежните ви чувства.
— Не си правете труда — саркастично отвърна Себастиян. — Човек в моето положение не може да си позволи нежни чувства.
Леополд се засмя.
— Разбира се, че не — не може да ги показва. Но ще видим.
Херцогът започна да обикаля помещението. В такова ограничено пространство, изпълнено от яките стражи, той скоро се спря. Себастиян се зачуди дали му предстои да чуе истината или измислена версия на така наречените му „нежни чувства“.
— Ожених се за съпругата си, като й вярвах сляпо. Но както скоро и двамата открихме, съюзът ни не беше сполучлив. Бихме могли да се разведем. Тя само трябваше да ме помоли. Вместо това предпочете да избяга, инсценирайки отвличане, за да си осигури средствата за комфортно съществуване.
— Всичко това ми с известно…
— Нищо не знаете! — прекъсна го Леополд по-остро, отколкото вероятно бе възнамерявал.
За един кратък миг Себастиян зърна истинския човек — деспот с буен нрав. Всеки мъж, който смяташе, че притежава неограничена власт, бе много опасен — независимо дали имаше право или не. Може би щеше да се наложи да преосмисли ситуацията.
— Защо не се обърнахте към английското правителство с молба да ви помогне за издирването? То разполага със служби, които са доста добри в тези неща. Това все още продължава да е най-правилният ход на действие.
— Аз съм австрийски херцог. — В снизходителния тон на Леополд се прокрадна раздразнение. — Не мога да се поставя в положението да дължа услуги на чуждо правителство. Изпратих по следите й безкраен брой наемници. Това би следвало да е достатъчно.
Себастиян едва се удържа да не изсумти.
— Преди колко време изпратихте последния?
Леополд се намръщи и завъртя очи, сякаш търсеше отговор. Всъщност беше точно така. Наистина той можеше да си спомни.
— Миналата година — не, по-миналата — най-сетне каза.
Себастиян поклати глава, без да крие раздразнението си:
— Какво търся тук? Очевидно е, че не искате да си я върнете.
Леополд настръхна.
— Бях се отказал — рече той в своя защита. — Щях да я обявя за мъртва. Но моята скъпа Мария отказва да се омъжи за мен без доказателства за нейната смърт или без бракоразводно решение. Страхува се да ме дари с наследници, които ще се окажат копелета, ако първата ми съпруга реши да се върне.
„Умно момиче“ — помисли си Себастиян, но бързо се поправи. Тази Мария изобщо не беше умна, щом желаеше да се омъжи за такъв човек. Но нищо чудно херцогът да се държеше съвършено различно с любимата си.
— Ако знаех, че има мъже като теб, отдавна да съм решил въпроса — продължи херцогът. — Пристигането ти в моя град ме обнадежди. Говори се, че ти винаги успяваш да се справиш със задачите си. Слава като твоята заслужава подобно предизвикателство, нали? Или кариерата ти се гради на прости поръчения, които всеки глупак може да изпълни?
— Не си хабете думите — отвърна Себастиян. — Обидите не ме засягат. Отговорът ми остава същият поради посочената причина. Местонахождението на жена ви е решаващият фактор.