Не продума. Стаята беше притихнала в очакване на отговора му, но всяка дума би го разкъсала на части.
— Казах ти, че няма да ми повярва, Маги — въздъхна Дъглас.
— Да, каза ми — съгласи се тя и се обърна към Себастиян: — Чуваш ли? Баща ти ми каза същото миналата седмица, когато Джайлс още беше мъртъв.
— Леле! — възкликна Тимъти. — Този ли ти е баща? Но това не е мъжът, с когото говорих в конюшните и който каза, че синът му бил мъртъв. Себастиян невярващо се обърна към хлапака и видя как ярка руменина залива страните му. Джон отиде при Тимъти и нежно дръпна кичур от перчема му
— Никакво разузнаване повече, млади момко.
— Ама това е само една грешка! — оплака се Тимъти.
— Но голяма.
— Сега разбра ли? — твърдо попита Маргарет.
— Че съм останал в плен на предположенията и никога не съм ги проверил на практика?
— Горе-долу каквото се е случило с Джайлс, а?
— Не ме сравнявай с този нещастник!
Тя въздъхна:
— Е, всяко нещо по реда си, предполагам. Но ако не прегърнеш баща си и не му простиш още на мига, може би ще се разведа с теб.
— Загуби шанса си, драга.
— А ти внимавай да не загубиш своя.
Себастиян погледна баща си. Изражението на Дъглас беше застинало, предпазливо. Личеше си, че се бои да не каже нещо, което да наклони везните в погрешната посока. Божичко, беше му причинил това с проклетата черупка, която бе издигнал за емоциите си; черупка, която току-що се беше пропукала:
— Липсваше ми.
Нещо се отприщи в Дъглас. Той здраво прегърна сина си:
— Добре дошъл у дома, синко.
Толкова прости думи, а заличиха години на страдания. Очите му се насълзиха и тогава зърна бившия си приятел да стърчи над бащиното рамо и да му се усмихва щастливо.
— Джайлс, ще те убия — каза той, но без истинска жар.
Джайлс нагло се ухили:
— Колко пъти го каза досега? Знаеш, че всъщност ми се радваш.
Дентън също дойде и го прегърна.
— Радвам се, че отново си при нас. Ще ти помогна да убиеш нещастника.
Себастиян се засмя:
— Всичко свърши. Животът е пред теб. Намери си едно хубаво момиче, за което да се ожениш. Маги е заета. От мен.
Маргарет им се усмихна щастливо. Още малко и щеше да се пръсне от гордост, че е допринесла за събирането на това семейство. Та нали ако не беше помислила, че животът на Дъглас е в опасност и не се беше вслушала в мнението на Абигейл, никога нямаше да се опита да наеме прословутия Гарван — и да открие истинската любов.
— Значи наистина си у дома? — попита тя съпруга си след малко.
Беше го довела на балкона, който е бил любим на майка му. Той стоеше зад нея, ръцете му я обгръщаха и двамата гледаха как вълните се разбиват на брега. Беше мразовито, но тялото му бе достатъчно топло.
— Бях си у дома в мига, когато каза, че ме обичаш. Моят дом е където си ти, Маги.
Тя се обърна и го прегърна.
— Радвам се, че сестра ми е открила щастието с Джайлс, макар и за кратко. Съжалявам само, че не ми е вярвала достатъчно, за да ми каже.
— Той вероятно я е заразил със страховете си, че може да ги издадеш на някого.
Маргарет го погледна в очите.
— Не всички могат да са като теб.
— Като мен ли? — повдигна вежда той.
— Да плюят в лицето на смъртта.
Себастиян изсумтя.
— Лесно е да си смел, когато няма за какво да живееш. Сега, когато положението ми се промени, ще се превърна в страхливец.
— Глупости — засмя се тя. — Ти нали наистина прости на Джайлс? Той е баща на племенника ми. Очаквам да го виждам много често.
Той въздъхна:
— Ще го понасям, но само защото е кръстил сина си на мен.
— Така ли? А как ще кръстим нашия син?
— Да не си…
— Не, но искам да бъда.
— Божичко, Маги! — изненадано възкликна той и я вдигна на ръце. — Не бива да говориш такива неща преди обяд, особено ако искаш да ядеш в скоро време.
Маргарет се засмя, когато той я отнесе в нейната стара спалня, която преди това е била неговата стара спалня. Сега съвсем справедливо стаята беше тяхна.