И накрая ще кажа няколко думи за есетата, чиято цел е да очертаят фона, на който се проявяват всички тези образи. Включих (може би за да задоволя собствените си желания) едно за Рим и неговите евреи — сравнително по-многобройни, отколкото са днес, но игнорирани от римските историци и останали без кой знае какво внимание от страна на съвременните им колеги. Освен това не мога да кажа, че разбирам много добре религиозността на римляните, но имам чувството, че същото може да се каже и за самите тях. Сега виждам, че съм пропуснал да се спра върху haruspicium — практиката да се предсказва и да се посочва правилния начин на действие по вътрешностите на животно. Спомням си за един римски генерал, който бил предупреден от гадателя да не атакува, но не обърнал внимание на съвета и спечелил победа. Убеден съм, че единственият „изъм“, в който вярвали римляните, е този на „прагма“-та.
Днес Древен Рим не ни изглежда тъй древен или така далечен. По дух той много прилича на Манхатън от началото на 20 в. — многоезичен, много богат и много беден, а с политическите си машинации и скандали — на съвременния Вашингтон, столицата на днешната най-голяма световна сила.
Тази книга представя личната гледна точка на един аматьор и поради това неизбежно ще съдържа неточности, за които се извинявам предварително. Обикалял съм римските останки в Англия, Франция, Италия и Израел (веднъж с покойния генерал Ядин). Издадох книга за Афродизиас, но още не съм бил там; не съм видял много и от римското присъствие в Северна Африка, а вместо това се задоволих с прекрасния труд на Сюзън Рейвън. Докато обикалях Циркус Максимус в Рим, забелязах, че едната му страна е издълбана в скалата на Авентинския хълм, и ми се стори, че чувам глъчката на тълпата, която от рано сутрин се бори за свободните места за състезанията с колесници и не дава покой на Калигула, опитващ се да спи в двореца си, отсреща на Палатин.
РЕЧНИК
AGER PUBLICUS — принадлежаща на държавата земя в Италия и провинциите, давана под наем от цензорите или отпускана на ветераните.
CUNNUS — женски полов орган, в преносен смисъл развратница; думата е в основата на английската дума „cunt“ и френската „con“.
CURSUS HONORUM (почетен път) — четирите стъпала на политическата кариера — сенатор, квестор, претор и консул.
DELATOR (клеветник, обвинител) — гражданин, който изобличава друг гражданин, обикновено заможен, с цел да си спечели благоразположението на властимащите и да получи материална облага (вж. MAIESTAS).
DIGNITAS — жизненоважно качество за всеки римлянин без оглед на положението му — неговата репутация, достойнство, възвишеност. Именно заради него Цезар прекосява Рубикон.
LEX (закон) — напр. Lex Pompeia, наречен така на името на Помпей Страбон и приет от плебейското събрание, който дава избирателни права на жителите на Цизалпийска Галия. Законите се записвали върху бронз или камък и се пазели в храма на Сатурн.
MANUMISSIO — актът на освобождаване на роб. На теория освободеният роб ставал римски гражданин, но обикновено бил прекалено беден, за да гласува, и попадал в лишената от избирателни права класа.
MENTULA — правилната латинска дума за мъжки полов орган (вж. PENIS).
PATERFAMILIAS — глава на семейството, който в ранния период можел да екзекутира дъщеря си, ако открие, че е пила вино, или да продаде сина си в робство. Когато му се наложило, Август се възползвал от тези ужасни древни права.
PATRES CONSCRIPTI (първоначално „patres et conscripti“) — сенатори (или стари и новозаписани членове на Сената), титла, напомняща дълбоката им древност.