PENIS — (вулгарно) название на мъжки полов орган (вж. MENTULA).
POMERIUM — религиозните граници на града, в чиито рамки никой не можел да бъде погребан.
PONTIFEX MAXIMUS — върховен жрец на държавната религия. Постът не бил постоянен и се давал с благоволението и благословията на весталките.
АВГУРИ — изборни жреци от държавната колегия, чието задължение било да проверят дали дадено начинание (от война до брак) се ползва с одобрението на боговете.
АЗИЯ — Западна Турция с остров Лесбос и др., както и градовете Смирна и Ефес.
АКВИЛИФЕР (орлоносец) — най-важният войник в легиона, носещ сребърния орел. От него се очаквало да умре, но да не предаде знамето.
АМФОРА — античен съд, стомна с две дръжки и тясно гърло за съхраняване или транспортиране на жито, вино и зехтин; една гръцка амфора побира средно девет галона (34 литра), а една римска — шест или седем галона (23-26,5 литра).
АФРИКА — римляните са разбирали под това название само страните с излаз на Средиземно море.
БЛАГОРОДНИК — различно от ПАТРИЦИЙ. Консулът и неговите потомци ставали благородници и това бил начин да се наруши недостъпността на старата аристокрация. Сходен е английският обичай политиците да стават благородници с право да бъдат членове на Камарата на лордовете.
ВАРВАРИН — всеки не-римлянин, а първоначално — всеки не-грък.
ВЕСТАЛКИ — шест момичета от знатен произход, избирани на седем — или осемгодишна възраст да живеят в целомъдрие и да служат на богинята Веста в течение на тридесет години. Весталките били свещени и неприкосновени и всяка простъпка от тяхна страна се наказвала жестоко — виновницата била погребвана жива.
ВИЛА — голяма извънградска къща. Отначало вилите се разполагали в центъра на имение, но в разглеждания период се строели на приятни места като Анциум за удоволствие край морето.
ГЛАДИАТОР — професионален боец, сражаващ се пред публика няколко пъти в годината (не задължително до смърт).
ГРАЖДАНИН — римският гражданин не можел да бъде бит с камшик или наказван по друг начин без съд и имал право да апелира (вж. например св. Павел). На седемнадесетгодишна възраст е включван в регистрите и имал право да получава помощ от държавата във формата на жито.
ГУБЕРНАТОР — в тази и други книги думата се използва най-общо за консул, претор или друг служител, управляващ провинция от името на Сената или императора за една или повече години.
ГЪРЦИЯ никога не е била дори географско понятие по римско време, когато била обезлюдена и политически обезличена (Атинската империя просъществувала само тридесет години). Римските императори покровителствали във всякакъв смисъл гърците.
ДЕМАГОГ — груба дума от дясното политическо пространство за политик с радикални възгледи, който често ползва услугите на наемни биячи (вж. Клодий и Милон).
ДЕНАРИЙ — първообразът на съвременното пени (1d), дребна сребърна монета.
ДЪРЖАВЕН КОН — в Рим (както и през Средните векове) добрият кон можел да струва колкото „Бентли“. Държавата осигурявала 1800 коня; те ставали символ за престиж на семейството и се предавали по наследство.
ЕДИЛ — магистрат, отговарящ за инфраструктурата на града. Първоначално едилите били четирима — двама избрани от плебеите и двама — от патрициите. Постът не е бил особено важна стъпка в политическата кариера, но поради връзката му с игрите бил начин за показване пред обществото.
ЕРГАСТУЛА — казарми, където затваряли през нощта окованите във вериги роби, работещи в латифундиите (големите поземлени имения).
ЕТРУСКИ — по-стар народ от римляните, които възприели много от вярванията им. Етруските обитавали територията западно от Рим, между реките Арно и Тибър. Меценат е бил етруски благородник.
ЗАКОН ЗА ОБИДА НА ВЕЛИЧИЕТО — опасен закон, с който императорите от Тиберий до Нерон злоупотребявали.
ИМПЕРАТОР — първоначално главнокомандващ римската армия, по-късно велик генерал, приветстван от армията си в чест на победата, а накрая — титла, носена единствено от върховните управници на Рим.
ИМПЕРИУМ — сфера на влияние и власт на даден индивид, която се подновявала ежегодно.
ИНСУЛА — най-често срещаната жилищна сграда в Рим, разделена от съседната с улица или алея. Богатите семейства можели да притежават целия приземен етаж на пететажната постройка, чиито обърнати към улицата помещения били превръщани в магазини. По-горните етажи — по-евтини, по-опасни и по-нехигиенични — били давани под наем.