— Мислех, че ми се извиняваш за това, че отиде при нея — отвърна Никол, като се опита да освободи ръката си. — Но сега разбирам, че не е така. Пак съм сгрешила като наивна глупачка.
Ейдриън не я пусна.
— Почакай! — За какво, по дяволите, говориш?
— Не мога да те деля с друга, Ейдриън — обясни тя простичко. — Няма да го направя. — Изправи гръб, изпълнена с решителност. — О, колко глупава бях! Защо не се опитах да се боря за това, което ми принадлежи?
Ейдриън я гледаше стъписано. Когато започна да разбира, в ъгълчетата на устата му се появи усмивка.
— И за какво точно смяташ да се бориш? И с кого ще се бориш сега?
— Ще се боря за теб — заяви Никол с блеснали очи. — Ще се боря с Холанд. Късно е да промениш решението си, защото аз реших за себе си. Вече не искам развод.
— Разбирам — отвърна той, питайки се дали изглежда толкова нелепо доволен, колкото се чувстваше. — А какво ще кажеш за това какво искам аз?
— Ще ти го върна със собствените ти думи. Това, което искаш ти, си е твоя работа.
— Така ли? — Ейдриън се засмя. — Защо си мисля, че лъжеш?
Тя го погледна изненадано.
— Не разбирам отношението ти, Ейдриън, но явно ще трябва да ти изясня какво имам предвид.
— Ако обичаш — каза той, безкрайно щастлив. Никога не се бе чувствал по-щастлив.
— Не искам развод. Но няма и да те деля с друга. Зная, че физически не мога да ти попреча да се виждаш с тази жена, но ще попреча на нея да те забавлява.
Ейдриън се изкикоти.
— О, скъпа, естествено, че можеш да ми попречиш физически, вече го направи, но моля те, кажи какво се каниш да правиш с горката Холанд?
— Забрави всичките си чувства към нея, Ейдриън — каза Никол навъсено. — Тя повече няма да те види нито веднъж. Не и след като й се обадя отново.
Той се намръщи.
— Сега започвам да разбирам! Нека отгатна! Срещала си се с нея, докато бях в Лондон!
— Не бях единствената — каза рязко тя.
— Ревнуваш! Признай си го!
— Не знаеше ли, че във вените ми има капка индианска кръв?
Херцогът се засмя и я притегли в прегръдките си.
— Не мога да кажа, че съм много изненадан.
— Какво правиш? — извика Никол.
— Прегръщам жена си. Моята най-скъпа съпруга.
Думите му я поразиха. Тя замря разтреперана.
— Истина ли е това? Това, което ми написа на картичката?
— Да, истина е. Никол, моля те, не нанасяй по лицето на горката Холанд същите поражения, което нанесе на мен. Не ми се иска да те разочаровам, скъпа, но си била силно заблудена.
Никол го сграбчи за ризата.
— Заблудена ли съм била?
— Да. Холанд Дюбоа не е моя любовница.
— Не е ли?
— Вече не. Връзката ни приключи, когато бях последния път в Лондон.
— Приключила е?
— Приключи.
Никол се притисна към съпруга си. От щастие й се виеше свят.
— Искаш да кажеш, че дори не си направихте едно… ъ-ъ… сладко прощаване?
— У теб намирам цялата сладост, която ми е необходима, скъпа.
Прималя й, но успя да се съвземе.
— О, скъпи — прошепна тя. — Като си помисля, че се канех да нарежа лицето й с кухненския нож.
Ейдриън се засмя.
— О, как можах да постъпя толкова неразумно? Как можах да избягам?! — простена Никол.
— Нямам представа — отговори той и обгърна лицето й с длани. — Но нещо ми подсказва, че това няма да е последното неразумно нещо, което ще направиш.
Сетне заглуши протестите на Никол с дълга, страстна целувка.
— Но аз ще бъда на разположение, за да те спася, любима, не се страхувай.
— Любима? — прошепна тя зашеметена. — Защо все ми казваш скъпа? Защо сега ме наричаш „любима“?
— Защото ревността ти ми достави огромно удоволствие — отвърна херцогът нежно.
Погледът му бе по-мек от всякога, дори от предишния ден в каретата, и Никол се разтопи.
— О, Ейдриън — въздъхна тя. — Когато ме гледаш по този начин…
— Да? — подкани я той.
— Направо не мога да мисля — измърмори Никол. — А и, честно казано, едва се държа на краката си.
— Можеш ли да мислиш достатъчно дълго, за да си спомниш какво ми каза вчера?
— Какво ти казах вчера? — повтори тя нервно.
— Не искам повече игрички, Никол, — каза Ейдриън, вече напълно сериозно. И после добави: — Любима.
Никол изпъшка.
— Не е било сън, нали? Вчера ти наистина ме прегръщаше така, сякаш не си съвсем безразличен към мен.
— Разбира се, че не съм.
Тя се притисна плътно до него, защото иначе щеше да се строполи на пода.
— А аз те обичам, Ейдриън. Но ти вече знаеш това, нали? Защото ти го казах вчера.
— Почнах да подозирам, че е вярно, едва преди няколко секунди — отвърна той, замаян от щастие. — Когато тръгна да заплашваш горката Холанд.