— Да! — засия Маргарет. — Купил е Чапман Хол. Съзнавате ли какво означава това? Той е ваш съсед!
— Разбира се — каза Никол с известно объркване. Не знаеше нищо за херцога, освен това, че наистина току-що е пристигнал в Чапман Хол, който бе само на миля от Драгмор. До тази седмица не беше и чувала за него.
— Той е мой братовчед — обяви Стейси Уъртингтън и се усмихна самодоволно, сякаш това да си братовчедка на херцог бе нещо изключително важно.
— Какъв късмет за вас — измърмори Никол. Стейси не долови сарказма в тона й.
— Двамата с него се познаваме още от детинство — надменно заяви тя.
Никол се усмихна.
— В момента той е в имението — каза Маргарет — и този петък ние организираме бал с маски в негова чест в Тарънт Хол. В края на краищата, той трябва да бъде посрещнат както трябва в нашия край.
— Да, предполагам.
— Сигурна съм, че ако графът и графинята бяха тук, щяха да имат честта сами да организират събитието, но тъй като ги няма, майка ми реши да се заеме с това.
Никол кимна. Стейси се усмихна.
— Знаехме, че вие сте тук, а не в Лондон. И, разбира се, би било твърде непристойно да не ви поканим. Така че ето ни тук.
Никол премига вцепенена. Беше смаяна от думите на Стейси, и от начина, по който бяха казани. Току-що беше получила най-грубата покана — бяха й съобщили недвусмислено, че е трябвало да я поканят, независимо дали е желана или не. При това Стейси не бе пропуснала да отбележи, че Никол не е в Лондон с родителите и със сестра си, и с всички други неомъжени млади дами от добро потекло, тръгнали на лов за съпрузи. Подтекстът беше още по-лош — подтекстът бе, че тя не е добре дошла в Лондон. А това не беше вярно.
Не съвсем.
— О! — бе единственото, което успя да измисли Никол. Бяха я поставили на място. Тя рядко се появяваше в обществото; всъщност, не беше го правила от години. Знаеше ли го тази жена? Разбира се, че да. Всички го знаеха.
— Вие, разбира се, ще дойдете — усмихна се Стейси. — Нали?
Никол не успя да се усмихне. Не си въобразяваше — това наистина бе предизвикателство. Стомахът й се беше свил на топка. Минало бе толкова време. Досега хората трябваше вече да са забравили.
— Е? — попита Стейси. Все още се усмихваше.
Никол се изпълни с неприязън към нея. Тази жена очакваше да отклони поканата. Всички знаеха, че тя излиза рядко. Двете дами не бяха дошли при нея в знак на приятелство, а само по задължение. Щеше да бъде ужасно неприлично да не поканят дъщерята на граф Драгмор на толкова важно събитие.
— Разбира се, че ще дойда — каза гордо Никол, без да се усмихва.
Стейси изглеждаше шокирана. Но това бе нищо в сравнение с изражението на Маргарет.
— Наистина ли? — възкликна пискливо блондинката.
Гняв изпълни Никол. Все още не разбираше мотивите на Стейси, но това бе без значение. От значение беше единствено предизвикателството.
— До петък — каза тя, като се изправи.
Когато двете жени си заминаха, Никол съжали, че им бе позволила да я поставят натясно. Но как можеше да отхвърли толкова явното предизвикателство на Стейси Уъртингтън? А и досега хората трябваше вече да са забравили, нали?
След скандала по адрес на Никол се бяха изсипали куп злостни клюки, които й бяха причинили много болка. Беше си навлякла и гнева на своите родители, така че дори да бе поискала да се скрие в лондонския им дом, те нямаше да й позволят. Ала тя не беше страхливка и бе останала до края на сезона, сякаш нищо не се бе случило — с високо вдигната глава, без да обръща внимание на стотиците втренчени погледи и одумвания.
Когато скандалът започна да стихва, Никол се оттегли. Още при дебюта си в обществото не бе харесала баловете и забавите, соаретата и следобедните празненства, които намираше за безкрайни, еднакви и твърде скучни. Обичаше да става с изгрева на слънцето и да прекарва деня си на седлото, улисана в грижи за Драгмор заедно с баща си и братята си. А и една книга винаги бе по-интересна от повечето светски събития.
Последните четири години не бяха лоши. Никол обичаше семейството си, обичаше Драгмор и бе доволна от живота, който водеше. Всъщност основната причина да предизвика целия скандал бе тъкмо нежеланието й да променя своя живот.
Но… понякога, обикновено когато сестра й беше в Лондон с майка им, за да се забавлява, облечена в приказни коприни и ухажвана от красиви ергени, Никол усещаше, че Реджина й липсва, чувстваше се самотна и внезапно й се приискваше и тя да е там. Реджина винаги беше красавицата на бала — нещо, което на Никол никога не се бе случвало. Знаеше, че това желание не може да се сбъдне, че е просто една малка мечта, мимолетна мечта. Добре помнеше няколкото бала, на които бе отишла със семейството си след скандала — балове, които не й бяха доставили никакво удоволствие, балове, където хората трябваше само да я погледнат, за да си спомнят и да започнат да шушукат зад гърба й. Достатъчно бе да се сети за тези моменти и плахото й желание да изпита всичко това отлиташе, забравено за седмици напред.