— Аз няма ли да се явявам на същия изпит?
— Ти ще получиш различни въпроси.
Тя кимна, като не мислеше за това, което се казваше, или изобщо за нещо друго, а само за това колко са красиви очите му.
Той дълго я гледа и напрежението струеше от него. Очите му се преместиха към устните й, но само за миг, преди да каже намусено:
— Аз ще работя ей там, ако имаш въпроси.
През останалата част от вечерта те бяха заедно в стаята, но нищо повече. Грант се отнасяше към нея с професионална дистанцираност. Когато Шели се намести в по-удобна поза на канапето, той включи стереоуредбата, после отиде при масичката и се зарови в купчината книги.
След около час и нещо Грант стана и се протегна, вдигайки ръце високо над главата си. Шели хвърли един поглед и зърна голата ивица, която се показа между фланелата и дънките му. Пъпът му, покрит с тъмните копринено меки косъмчета, които пръстите й си спомняха, придобиваше някакво забранено, еротично излъчване, зърнат така случайно. Очевидният начин, по който протърканите му дънки очертаваха мъжките му форми, накара сърцето й трескаво да заблъска в ребрата.
Облиза внезапно пресъхналите си устни и неохотно сведе поглед към страницата, която изучаваше, въпреки че следващите няколко минути думите останаха замъглени и размазани пред погледа й.
— Кола? — извика той иззад летящите вратички на кухнята.
— Да, моля. — Грант се върна в стаята с две високи заледени шишета. Постави едното върху подложка за чаши на масичката за кафе.
— Благодаря — каза тя сухо.
— Моля — отвърна той учтиво.
Точно в десет часа младата жена прибра химикала си, подреди на купчинка листовете, на които бе записвала необходимата информация, и се изправи.
— Приключи ли с всичко, Шели? — Очите му наблюдаваха как гърдите й бързо се надигат и отпускат.
— Да, свърших, но ако бележките ми не са достатъчно ясни, с удоволствие ще направя необходимите обяснения.
Голите му ръце изглеждаха красиви под меката светлина. Извивките на гладките му мускули се подчертаваха от светлините и сенките. Искаше й се да го докосне, да го помилва нежно, като скулптор, който се възхищава на творбата, която е изваял от глина.
— Сигурен съм, че са кратки и точни. — Той се изправи. — В брой ли да ти плащам?
Бе прекалено близо и тя отстъпи към вратата. Избягна погледа му и вместо това се зае с наметалото си.
— Не, можеш да ми даваш чек на всеки две седмици.
— Чудесно.
Плътният му дрезгав глас точно зад нея бе неустоимо привлекателен. Брадата й опря в рамото, когато се извърна да го погледне.
— Лека нощ.
Ръката й бе на дръжката на вратата, но тя се поколеба да я натисне. Искаше й се той да каже нещо, да направи нещо, да настоява да престанат с този абсурден фарс. В този миг, когато тялото й копнееше да се разтопи в прегръдката му, с радост би му се подчинила и би отхвърлила и последните следи от предпазливост. Защо не я придърпа към себе си, не я помилва, не я целуне…
Изражението на лицето му бе каменно, не разкриваше нищо от войната, бушуваща в него. Само каза съвсем кратко.
— Лека нощ.
На следващото вечерно занимание тя проверяваше изпитни работи. Той й бе дал списък с критериите, на които всяко есе трябва да отговаря.
— Просто отбелязвай точките. Аз ще поставя оценките по-късно.
По същия скован начин се бяха заловили за работа. Тишината не бе нарушена, докато не звънна телефонът. Грант се надигна от канапето, където се бе опънал по гръб и четеше, подпрял книгата на гърдите си.
— Ало — каза той, когато вдигна слушалката от другата страна на масата. — Не, мис Цимерман, не мисля, че вече е проверено… Не, ще научите оценката си заедно с всички останали… Ами, оценявам това, но… Не. Довиждане. — Той остави слушалката и въздъхна раздразнено. — Това момиче не се отказва!
— Пру?
Той се обърна към Шели, присвил недоумяващо очи.
— Пру? Що е то?
Тя вдигна изпитните листи на студентката, които бе проверила само минути преди това, и обясни:
— Съкратено от Прудънс. Написано е тук. П-р-у-д-ъ-н-с — с удивителни около първите три букви.
Той отметна глава и се разсмя.
— Боже, и това ако не е неподходящо избрано име.1
— Често ли се обажда? — попита Шели небрежно, докато подреждаше листовете, които вече бе проверила.
— Ревнуваш ли?
— Не — отвърна тя кратко, но опушеният нюанс на сините й очи му подсказа, че под повърхността тлее някакъв огън.