Вълкът погледнал с присвити очи копринената панделка, която проблясвала като следа от охлюв или лунна светлина по морските вълни, и се обърнал, без да прояви интерес.
— Не — отговорил той. — Донесете ми истински вериги, истински окови, тежки и огромни, и тогава ще ви покажа силата си.
— Това е Глейпнир — казал Один. — Той е по-здрав от които и да било вериги или окови. Страх ли те е, Фенрир?
— Да ме е страх? Нищо подобно. Но какво ще стане, ако разкъсам тънка панделка като тази? Мислите ли, че ще получа известност и слава? Че хората ще се събират и ще казват: „Знаете ли колко силен и могъщ е Фенрис Вълка? Толкова е силен, че може да скъса копринена панделка!“. И да разкъсам Глейпнир, никой няма да ме възхвалява.
— Страх те е — отговорил Один.
Огромният звяр подушил въздуха.
— Усещам измама и предателство — изрекъл той и кехлибарените му очи проблеснали на лунната светлина. — И макар да мисля, че вашият Глейпнир е само една копринена панделка, няма да се съглася да ме завържете с нея.
— Ти? Ти, който разкъса най-здравите и най-тежките окови, съществували някога? Страхуваш се от тази панделка? — казал Тор.
— Не се страхувам от нищо — изръмжал вълкът. — По-скоро мисля, че вие, дребни същества, се боите от мен.
— Ти не си глупав, Фенрир — почесал брадата си Один. — Тук няма никакво предателство. Но разбирам нежеланието ти. Само истински смел воин ще се съгласи да го завържат с възли, които не може да разкъса. Като баща на боговете те уверявам, че ако не успееш да разкъсаш една панделка като тази — една наистина копринена панделка, както ти казваш — тогава няма да има причина ние, боговете, да се страхуваме от теб, ще те пуснем на свобода и ще можеш да си отидеш.
— Лъжеш, отецо на всички — извил протяжно вълкът. — Лъжеш така, както някои хора дишат. Ако ме завържете с нещо, от което не мога да избягам, тогава не вярвам, че ще ме освободите. Мисля, че ще ме оставите тук. Мисля, че имате намерение да ме изоставите, да ме измамите. Не съм съгласен да ме завържете с тази панделка.
— Хубави думи, смели думи — отговорил Один. — Думи, които да скрият опасенията ти, че ще докажем, че си страхливец, Фенрир. Боиш се да бъдеш завързан с копринената панделка. Няма нужда от повече обяснения.
Езикът на вълка увиснал от устата му и той се засмял, показвайки остри зъби, всеки от тях голям колкото човешка ръка.
— Вместо да поставяте под съмнение смелостта ми, аз ви предизвиквам да докажете, че не планирате измама. Може да ме завържете, ако един от вас сложи ръката си в устата ми. Аз ще я стисна леко със зъбите си, но няма да отхапвам. Ако няма измама, ще отворя устата си, когато успея да скъсам панделката или когато вие ме освободите, и тогава ръката ще остане невредима. Ето това е. Заклевам се, че ако някой от вас постави ръката си в устата ми, можете да ме завържете с панделката. И така. Чия ще е тази ръка?
Боговете се спогледали. Балдур погледнал Тор, Хеймдал погледнал Один, Хьонир погледнал Фрей, но нито един от тях не помръднал. Тогава Тир, синът на Один, въздъхнал, пристъпил напред и вдигнал дясната си ръка.
— Аз ще сложа ръката си в устата ти, Фенрир — казал Тир.
Фенрир легнал на една страна и Тир сложил ръката си в устата му точно както правели, когато Фенрир бил малко вълче и двамата си играели заедно. Фенрир затворил внимателно уста, докато зъбите му стиснали ръката на Тир в китката, без да наранява кожата, и затворил очи.
Боговете го завързали с Глейпнир. Бляскава следа от охлюв обвила огромния вълк, завързвайки краката му така, че той вече не можел да се движи.
— Готово — казал Один. — Сега разкъсай оковите си, Фенрир. Покажи на всички ни колко си силен.
Вълкът се извивал и се борил, издувал и напъвал всеки мускул и всеки нерв, за да разкъса панделката, с която бил завързан. Но колкото повече се борел, толкова по-трудна ставала задачата му и при всеки напън лъскавата панделка ставала по-здрава.
Отначало боговете хихикали. След това започвали да се кискат. Най-накрая, когато се уверили, че звярът не може да се освободи, те се разсмели.
Само Тир мълчал. И не се смеел. Усещал острите зъби на Фенрис Вълка върху китката си, мокрия и топъл език на Фенрис Вълка върху дланта и пръстите си.
Фенрир спрял да се бори. Останал да лежи неподвижно. Ако боговете смятали да го освободят, щели да го направят в този момент.
Но те само се разсмели още повече. Гръмогласният кикот на Тор, по-силен от гръмотевици, се смесил със сухия смях на Один, с подобния на камбанен звън смях на Балдур…
Фенрир погледнал към Тир. Тир отвърнал смело на погледа му. След това затворил очи и кимнал.