— Направи го — казал той.
Фенрир захапал китката на Тир.
Тир не издал звук. Той просто обхванал с лявата си ръка чуканчето на дясната и го стиснал с всички сили, за да започне кръвта да капе, вместо да блика на силна струя.
Фенрир наблюдавал боговете, които хванали единия край на Глейпнир, промушили го през голям колкото планина камък и го завързали под земята. След това ги гледал как взимат друг камък и с него набиват първия по-дълбоко, отколкото и най-дълбокия океан.
— Измамнико Один! — извикал вълкът. — Ако не ме беше излъгал, щях да съм приятел на боговете. Но страхът ти те издаде. Ще те убия, отецо на боговете. Ще чакам до края на всичко и ще погълна слънцето и луната. Но най-голямо удоволствие ще ми достави това да убия теб.
Боговете внимавали да не се приближават до челюстите на Фенрир, но докато забивали скалата по-дълбоко, той се извил и щракнал със зъби към тях. Богът най-близо до него запазил самообладание, забил меча си в горната част от устата на Фенрир. Дръжката на меча се заклещила в долната челюст на вълка и така устата му останала отворена и не можела да се затвори.
Вълкът изръмжал нечленоразделно и от устата му потекла слюнка, превръщайки се в река. Ако човек не знаел, че това е вълк, щял да си помисли, че е малка планина с пещера, от която извира река.
Боговете си тръгнали от това място, където реката от слюнка се вливала в тъмно езеро, без да говорят. Но когато се отдалечили достатъчно, те се посмели още малко и започнали да се тупат един друг по раменете и се усмихвали с широките усмивки на онези, които смятат, че наистина са извършили нещо много умно.
Тир нито се усмихвал, нито се смеел. Той превързал чуканчето, стегнато с парче плат, и тръгнал редом с боговете към Асгард, без да проговори.
Ето това е историята за децата на Локи.
Необичайната сватба на Фрея
Тор, бог на гръмотевиците, най-великият сред всички аси, най-силният, най-смелият, най-храбрият в битка, все още не се бил събудил напълно, но имал чувството, че нещо не е наред. Протегнал ръка към чука си, който винаги бил до него, докато спял.
Той потърсил наоколо със затворени очи. Заопипвал, опитвайки се да намери познатата и успокояваща дръжка на чука си.
Нямало го.
Тор отворил очи. Седнал. Изправил се. Разходил се из стаята.
Чукът не се виждал никъде. Чукът му бил изчезнал.
Името на този чук било Мьолнир. Направили го за Тор джуджетата Брок и Ейтри. Бил едно от съкровищата на боговете. Унищожавал всичко, което Тор ударел с него. Ако хвърлел чука по нещо, той никога не пропускал целта си и винаги политал обратно във въздуха и се връщал в ръката му. Можел да го смали и да го скрие в ризата си, а след това можел да го накара отново да порасне. Чукът бил идеален във всяко отношение с едно изключение — дръжката му била малко къса, което означавало, че Тор трябвало да го хвърля с една ръка.
Чукът защитавал боговете на Асгард от всякакви опасности, които заплашвали тях и света. Ледените великани, огърите, троловете и всякакви чудовища се страхували от чука на Тор.
Тор обичал своя чук. А сега просто го нямало.
Когато нещо се обърквало, Тор правел няколко неща. Първото било да се запита дали случилото се е по вина на Локи. Замислил се. Не вярвал, че дори и Локи ще посмее да открадне чука му. Затова направил следващото, което правел, когато нещо се обърквало, и отишъл да потърси съвет от Локи.
Локи бил хитър. Локи щял да му каже какво трябва да направи.
— Не казвай на никого — предупредил той Локи, — но чукът на боговете е откраднат.
— Това е лоша новина — направил физиономия Локи. — Ще видя какво мога да разбера.
Локи отишъл в покоите на Фрея. Тя била най-красивата от всички богове. Златната ѝ коса се спускала по раменете ѝ и блестяла на утринната светлина. Двете котки на Фрея пристъпвали из стаята, обзети от нетърпение да теглят каляската ѝ. На шията ѝ, златна и блестяща като косата ѝ, сияела огърлицата на Бризингите, изработена за нея от джуджетата дълбоко под земята.
— Ще ми дадеш ли наметалото си от пера? — попитал Локи. — Онова, с което можеш да летиш.
— В никакъв случай — отговорила Фрея. — То е най-ценното нещо, което притежавам. По-ценно е от злато. Няма да позволя да си го сложиш и да създаваш неприятности.
— Откраднали са чука на Тор — отговорил Локи. — Трябва да го намеря.
— Ще ти донеса наметалото — казала Фрея.
Локи си сложил наметалото от пера, приел образа на сокол и се издигнал във въздуха. Полетял отвъд Асгард. Стигнал навътре в земите на великаните, търсейки нещо необичайно. Докато летял, видял огромна надгробна могила, на която седял и плетял кучешки нашийник най-огромният и най-грозният огър, който някога бил виждал. Когато огърът забелязал Локи сокола, той се ухилил, показвайки острите си зъби, и му помахал.