— Какво става с асите, Локи? Някакви новини от елфите? И защо си дошъл сам в земите на великаните?
Локи кацнал до огъра.
— Има само лоши новини от Асгард и само лоши новини от елфите.
— Така ли? — учудил се огърът и се засмял на себе си, сякаш бил безкрайно доволен от нещо, което е направил, и смятал, че е изключително умен. Локи разпознал този смях. Понякога самият той се смеел така.
— Изчезнал е чукът на Тор — казал Локи. — Знаеш ли нещо за това?
Огърът се почесал под мишницата и отново се засмял.
— Може и да знам — признал той. След това попитал: — Как е Фрея? Дали е толкова красива, колкото казват?
— Ако харесваш подобни неща — отговорил Локи.
— О, да — отговорил огърът. — Харесвам.
Последвало още едно неудобно мълчание. Огърът оставил кучешката каишка на една купчина каишки и започнал да плете друга.
— Чукът на Тор е при мен — рекъл огърът. — Скрил съм го толкова дълбоко под земята, че никой няма да го намери, нито дори и Один. Само аз мога да го извадя. И ще го върна на Тор, ако ми донесеш каквото искам.
— Мога да откупя чука — отговорил Локи. — Мога да ти донеса злато и кехлибар, мога да ти донеса безмерни съкровища…
— Не ги искам — казал великанът. — Искам да се оженя за Фрея. Доведи я тук след осем дни. В деня на сватбата си с Фрея ще върна чука като подарък за булката.
— Кой си ти? — попитал Локи.
— Ами, Локи, сине на Лойфей, аз съм Трим, властелинът на огърите — ухилил се огърът, показвайки кривите си зъби.
— Не се съмнявам, че ще се споразумеем, велики Трим — казал Локи. Загърнал се с наметалото от пера на Фрея, протегнал ръце и се издигнал в небето.
Под него светът изглеждал много малък — гледал дърветата и планините, миниатюрни като детски играчки, и проблемите на боговете също му изглеждали така малки.
Тор го чакал в двора на боговете и преди още Локи да успее да кацне, той го сграбчил с огромните си ръце.
— Е? Разбрал си нещо. Виждам го по лицето ти. Кажи какво си научил, и то веднага. Нямам ти доверие, Локи, и искам да знам какво си научил още в този миг, преди да си имал възможност да кроиш планове и да правиш интриги.
Локи, който заговорничел и интригантствал така лесно, както другите хора дишат и издишват, се усмихвал на гнева и наивността на Тор.
— Чукът ти е откраднат от Трим, властелина на всички огъри — казал той. — Убедих го да ти го върне, но иска откуп.
— Добре — отговорил Тор. — Какъв е откупът?
— Ръката на Фрея.
— Само ръката ѝ? — попитал обнадеждено Тор. Фрея все пак имала две ръце и може би щяла да се съгласи да пожертва едната, без много да се съпротивлява. Тир го направил, нали така.
— Не, цялата — отговорил Локи. — Иска да се ожени за нея.
— А — рекъл Тор. — Това няма да ѝ хареса. Е, ти ѝ кажи новината. Ти си по-добър в убеждаването на хората да правят разни неща, отколкото съм аз, когато не държа чука си.
Двамата отишли заедно в двора на Фрея.
— Връщам ти наметалото от пера — казал Локи.
— Благодаря — отговорила Фрея. — Разбра ли кой е откраднал чука на Тор?
— Трим, властелинът на огърите.
— Чувала съм за него. Неприятно създание. Какво иска в замяна на чука?
— Теб — отговорил Локи. — Иска да се ожени за теб.
Фрея кимнала.
Тор бил доволен, че тя, изглежда, приела идеята толкова лесно.
— Сложи си булчинската корона, Фрея, и си приготви нещата — казал той. — Двамата с Локи отивате в земите на великаните. Трябва да се ожениш за Трим, преди да е променил решението си. Искам да ми върне чука.
Фрея не казала нищо.
Тор забелязал, че земята трепери, а също и стените. Котките на Фрея започнали да мяучат и да съскат, скрили се под един скрин с кожи и не искали да излязат.
Ръцете на Фрея били стиснати силно в юмруци. Огърлицата на Бризингите паднала от шията ѝ на пода. Тя, изглежда, не забелязала. Гледала втренчено Тор и Локи, сякаш били най-нищожните и най-неприятните същества, които някога е виждала.
Тор почти изпитал облекчение, когато Фрея заговорила.
— Вие за каква ме мислите? — попитала ги тя много тихо. — Да не си въобразявате, че съм толкова глупава? Толкова ненужна? Че съм някой, който наистина ще се ожени за огър само за да ви избави от неприятности? Ако вие двамата смятате, че ще отида в земята на великаните, че ще си сложа булчинска корона и було и ще се оставя да ме докосва и ще търпя… ще търпя похотта на онзи огър… че ще се оженя за него… ами… — Тя замълчала. Стените отново затреперили и Тор се притеснил, че цялата сграда може да рухне върху тях.