— Махайте се — казала Фрея. — Вие за каква ме мислите?
— Но. Чукът ми — обадил се Тор.
— Млъквай, Тор — предупредил го Локи.
Тор млъкнал. Двамата си тръгнали.
— Много е красива, когато се ядоса — казал Тор. — Вижда се защо този огър иска да се ожени за нея.
— Млъкни, Тор — повторил Локи.
Извикали всички богове да се съберат в голямата зала. Дошли всички, нямало я само Фрея, която отказала да излезе от къщата си.
Цял ден говорили, разисквали, спорили. Нямало съмнение, че трябвало да си върнат Мьолнир, но как? Всеки бог и богиня дали предложение и всяко предложение било отхвърлено от Локи.
Накрая само един бог не бил предложил нищо. Хеймдал, далновидният, който бди над света. Нямало нещо, което се случва, и Хеймдал да не го види, а понякога виждал събития, които предстояло да се случат в света.
— Е? — попитал Локи. — А ти, Хеймдал? Ти имаш ли някакво предложение?
— Имам, но няма да ви хареса — отговорил Хеймдал.
Тор ударил с юмрук по масата.
— Няма значение дали ще ни хареса, или не — казал той. — Ние сме богове! Няма нещо, което всеки от събраните тук не би направил, за да си върнем Мьолнир, чука на боговете. Кажи каква е идеята ти и ако е добра, ще я харесаме.
— Няма да я харесате — повторил Хеймдал.
— Ще я харесаме! — отговорил Тор.
— Ами, според мен трябва да облечем Тор като булка — започнал Хеймдал. — Да му дадем огърлицата на Бризингите. Да му сложим булчинска корона. Да натъпчем дрехата му така, че да прилича на жена. Да забулим лицето му. Ще носи също и подрънкващи ключове, както правят жените, ще го накичим с бижута…
— Не ми харесва! — извикал Тор. — Хората ще си помислят… ами, като начало ще си помислят, че се обличам с женски дрехи. Абсолютно невъзможно. Не ми харесва. Определено няма да си слагам було. Нито един от нас не харесва идеята, нали? Ужасна, ужасна идея. Аз имам брада. Не мога да обръсна брадата си.
— Млъкни, Тор — казал Локи, синът на Лойфей. — Идеята е чудесна. Ако не искаш великаните да нападнат Асгард, ще си сложиш було, което ще скрие лицето ти — и брадата ти.
Один, най-могъщият, казал:
— Наистина чудесна идея. Браво, Хеймдал. Трябва да си върнем чука и това е най-добрият начин. Богини, подгответе Тор за сватбената му вечер.
Богините му донесли дрехи, с които да се облече. Фриг, Фула, Сиф, Идун и дори Скади, мащехата на Фрея, дошли да помогнат с приготвянето му. Облекли го в най-фини дрехи, такива, каквито благородна богиня би носила на сватбата си. Фриг отишла при Фрея и се върнала с огърлицата на Бризингите, която сложила на шията на Тор.
Сиф, жената на Тор, окачила ключовете си на кръста му.
Идун донесла всичките си бижута, с които окичила Тор така, че те проблясвали и греели на светлината на свещите. Донесла и сто пръстена от червено и бяло злато за пръстите на Тор.
Покрили лицето му с воал, така че да се виждат само очите му, а Вар, богинята на брака, сложила бляскава булчинска корона на главата му — висока, широка и прекрасна.
— Не съм сигурна за очите — казала Вар. — Не изглеждат много женствени.
— Надявам се, че не — промърморил Тор.
Вар го погледнала.
— Ако дръпна надолу булчинската корона, тя ще ги скрие, но той все пак трябва да вижда.
— Направи каквото можеш — казал Локи и добавил: — Аз ще съм твоята прислужница и ще отида с теб в земите на великаните.
Локи се преобразил и вече бил — в гласа и външния си вид — една красива млада прислужница.
— Готово. Как изглеждам?
Тор измърморил нещо под носа си, но вероятно било добре, че никой не го чул.
Локи и Тор се качили в колесницата на Тор и Тангриснир и Тангньостър, козлите, които я теглели, скочили към небето, нетърпеливи да потеглят. Планини се разцепвали на две, докато те минавали, а земята под тях избухвала в пламъци.
— Имам лошо предчувствие за това — казал Тор.
— Не говори — отвърнал Локи в образа на девойка. — Остави аз да говоря. Ще запомниш ли? Ако говориш, може да развалиш всичко.
Тор изсумтял.
Приземили се в двора, където огромни, черни като ахат волове стояли невъзмутими. Всяко от животните било по-голямо от къща, върховете на рогата им били покрити със злато, а в двора се носела острата миризма на изпражненията им.
От огромната висока зала се чувал силен глас:
— По-бързо, глупаци! Разстелете чиста слама по пейките! Какво си мислиш, че правиш? Е, вдигни го или го покрий със слама, не го оставяй там просто да гние. Тук идва Фрея, най-красивото създание на света, дъщерята на Ньорд. Тя няма да иска да гледа нещо такова.