Най-великият и най-възрастният от всички богове е Один.
Той знае много тайни. Дал е едното си око, за да получи мъдрост. И още нещо, за да разбере руните, и заради властта той жертва себе си пред себе си.
Один увиснал на дървото на живота Игдрасил и висял там девет нощи. Отстрани бил пронизан с копие, което го ранило тежко. Ветровете виели около него и блъскали тялото му. Нищо не ял и нищо не пил девет дни и девет нощи. Бил сам, изгарян от болка, и светлината на живота му бавно угасвала.
Зъзнел, пронизван бил от страшни болки и бил на прага на смъртта, когато саможертвата му дала тъмни плодове — в екстаза на мъките си той погледнал надолу и руните му се разкрили. Видял ги и ги разбрал в цялата им сила. И тогава въжето се скъсало и той паднал, крещейки, от дървото.
Вече разбирал магията. Вече имал власт над света.
Один има много имена. Той е бащата на всичко, повелителят на убитите, богът на бесилото. Той е богът на товарите и на затворниците. Наричат го Гримнир и Тирд. Има различно име във всяка страна (защото го почитат в различна форма и на много езици, но винаги почитаният е Один).
Преоблечен, той пътува от място на място, за да види света така, както го виждат хората. Когато ходи сред нас, той е висок мъж с наметало и шапка.
Има два гарвана, които нарича Хугин и Мунин, което значи „мисъл“ и „памет“. Тези птици летят насам-натам из света, търсейки новини, и донасят на Один сведения за всичко. Кацат на раменете му и шепнат в ушите му. Когато седи на трона си Хлидскялф, той вижда всичко, където и да е то. Нищо не може да се скрие от Один.
Той донесъл войните на света — битките се започват с хвърляне на копие към вражеската армия, боят и смъртта на воините в него са в прослава на Один. Ако оцелееш, то е по милостта на Один, а ако паднеш убит, то е, защото той те е изоставил.
Ако паднеш храбро, валкириите, прекрасните войнствени девици, които събират душите на загиналите достойно, ще те вземат и ще те отнесат в залата, наречена Валхала. Один ще те чака във Валхала и там ще празнуваш, ще пиеш и ще участваш в битки.
Тор, синът на Один, е богът на гръмотевиците. Ако баща му Один е хитър, Тор е открит. Баща му е лукав, а Тор е добродушен.
Той е огромен, има червена брада и е много силен, най-силният от боговете. Мощта му се увеличава от пояса Мегингьорд — когато го носи, силата му се удвоява.
Оръжието на Тор е Мьолнир, изкованият за него от джуджета удивителен чук, чиято история ще научите. И тролове, и ледени великани, и планински великани — всички треперят, когато видят Мьолнир, защото той е убил много от братята и другарите им. Тор носи железни ръкавици, които му помагат по-добре да стиска дръжката на чука.
Майката на Тор е Йорд, богинята на земята. Синовете на Тор са Моди Гневния и Магни Силния. Дъщерята на Тор е Труд Могъщата.
Жена му е златокосата Сиф. Преди да се ожени за Тор, тя имала син Улр, който е доведен син на Тор. Улр е бог, който ловува с лък и стрели и също така е богът със ските.
Тор е защитникът на Асгард и Мидгард.
Съществуват много истории за Тор и приключенията му и тук ще се срещнете с някои от тях.
Локи е много красив. Той е разумен, убедителен, обичлив и със сигурност най-хитрият, най-изобретателният и най-ловкият от всички жители на Асгард. Затова е жалко, че у него има толкова мрак, толкова гняв, толкова завист, толкова похот.
Локи е син на великанката Лойфей, която била известна още и като Нал, или игла, защото била стройна, красива и умна. Казват, че баща му бил великанът Фарботи, чието име значи „този, който нанася опасни удари“ и който бил толкова опасен, колкото и името му.
Локи ходи по небето с ботуши, които летят, и може да се преобразява, за да изглежда като другите хора, или да се превърне в животно, но истинското му оръжие е неговият ум. Той е по-хитър, по-изкусен и по-лукав от всеки един бог или великан. Дори и Один не е толкова хитър, колкото Локи.
Локи е кръвен брат на Один. Останалите богове не знаят кога Локи е дошъл в Асгард, нито как. Той е приятелят на Тор, който го предава. Боговете го търпят може би защото със своята ловкост ги измъква от неприятности толкова често, колкото и им ги създава.
Локи прави света по-интересен, но по-малко безопасен. Той е бащата на чудовища, източникът на беди, богът хитрец.
Локи пие прекалено много и когато пие, не внимава с думите си, мислите си или делата си. Локи и децата му ще са там за Рагнарьок, края на всичко, и боговете на Асгард не са тези, на чиято страна ще се бият.