Бауги замахнал отново, но змията вече я нямало. Захвърлил ядосано Рати и го чул да трака надолу по скалите. Помислил си дали да не се върне в замъка на Сутунг, за да му каже, че е помогнал на могъщ магьосник да дойде в Хнитбьорг и дори да влезе във вътрешността на планината. Представил си как ще реагира Сутунг при тази новина.
И после, с приведени рамене и увиснала уста, Бауги слязъл от планината и се запътил към дома си, към своя собствен замък и своето собствено огнище. Е, каквото и да се случело в бъдеще с брат му или с драгоценната му медовина, то нямало нищо общо с него.
Болвъркър в образа на змия започнал да се плъзга през дупката, пробита в планината, и спрял, когато се озовал в една огромна пещера.
Тя била осветена със студената светлина на кристали. Один се върнал отново във формата на човек и не просто човек, а огромен мъж с размерите на великан и с красива външност. След това тръгнал, следвайки песента, която чувал.
Гунолд, дъщерята на Сутунг, стояла в пещерата пред една заключена врата, зад която се намирали бъчвите Сон и Бодън, както и чайникът Одрерир. Тя държала в ръцете си остър меч и си пеела.
— Добра среща, смела девойко! — казал Один.
Гунолд се втренчила в него.
— Не знам кой си — отговорила тя. — Кажи ми името си, страннико, и ми обясни защо да те оставям жив. Аз съм Гунолд, пазителката на това място.
— Аз съм Болвъркър — отговорил Один. — И знам, че заслужавам да умра, защото се осмелих да дойда тук. Но спри ръката си и ме остави да те погледам.
— Баща ми Сутунг ме постави тук да пазя медовината на поезията — казала Гунолд.
— Какво ме е грижа за медовината на поезията? — свил рамене Болвъркър. — Дойдох тук само защото чух за красотата, смелостта и добродетелта на Гунолд, дъщерята на Сутунг. Казах си: „Ако само ти позволи да я погледаш, ще си е струвало. Ако, разбира се, е така прекрасна, както разказват историите“. Това си помислих.
Гунолд се втренчила в красивия великан пред себе си.
— И струваше ли си, Болвъркър, който ще умре?
— Струваше си и дори нещо повече — отговорил той. — Защото ти си по-красива, отколкото се разказва във всички истории, които съм чувал, и всички песни, сътворени, от който и да е бард. По-красива от планински връх, по-красива от ледник, по-красива от поляна с току-що навалял сняг в зори.
Гунолд свела поглед и страните ѝ порозовели.
— Може ли да седна до теб? — попитал Болвъркър.
Гунолд кимнала, без да каже нищо.
Тя имала храна и напитки там, в планината, и двамата седнали да ядат и да пият.
След като се нахранили, двамата се целунали нежно в тъмнината. След като се любили, Болвъркър казал тъжно:
— Иска ми се да можех да опитам една глътка от медовината в бъчвата, наречена Сон. Тогава щях да създам истинска песен за очите ти и всички мъже ще я пеят, когато искат да пеят за красотата.
— Една глътка? — попитала тя.
— Толкова малка глътка, че никой няма да разбере — отговорил той. — Но не бързам. Ти си по-важна от това. Нека ти покажа колко си важна за мен.
И той я привлякъл към себе си.
Любили се в тъмнината. Когато свършили и лежали прегърнати, преплели голите си тела, и си шепнели мили думи, Болвъркър въздъхнал тъжно.
— Какво има? — попитала Гунолд.
— Иска ми се да имах таланта да възпея устните ти — колко меки са, колко по-хубави са от устните на всички други момичета. Мисля, че това ще е една отлична песен.
— Това наистина е жалко — съгласила се Гунолд. — Защото устните ми са много привлекателни. Често си мисля, че са най-хубавото в мен.
— Може би, но толкова неща у теб са хубави, че е много трудно да се избере най-доброто. Но ако можех да отпия и най-мъничката глътка от бъчвата Бодън, поезията ще завладее душата ми и ще създам поема за устните ти, която ще живее, докато слънцето бъде изядено от вълк.
— Но само най-миниатюрната глътчица — казала тя. — Защото баща ми много ще се ядоса, ако помисли, че раздавам медовината му на всеки хубав непознат, който проникне в тази планинска крепост.
Тръгнали през пещерите, хванати за ръце, като от време на време докосвали устни. Гунолд показвала на Болвъркър вратите и прозорците, които можела да отвори от вътрешността на планината и през които Сутунг ѝ изпращал храна и напитки, а той сякаш не обръщал внимание на думите ѝ. Обяснил, че не се интересува от нищо, което не е свързано с Гунолд или очите ѝ, или устните ѝ, или пръстите ѝ, или косите ѝ. Тя се засмяла и му казала, че той просто изрича красиви думи и сигурно няма намерение отново да се люби с нея.