— Тиалфи — отговорил Тиалфи. — Аз съм роб на Тор.
— Добре дошли на всички вас в Утгард — казал Утгардалоки. — Най-прекрасното място на света, място за онези, които имат забележителни способности. Всеки, който е над всички останали в занаят или лукавство, е добре дошъл тук. Може ли някой от вас да прави нещо необикновено? А ти, малък родственико? Ти какво можеш да правиш, което е изключително?
— Мога да ям по-бързо от когото и да било — отговорил Локи без никаква хвалба.
— Колко интересно. Тук е слугата ми. Името му, колкото и да е смешно, е Логи. Искаш ли да се състезаваш с него?
Локи свил рамене, сякаш му е все едно.
Утгардалоки плеснал с ръце и в залата донесли дълга дървена маса, на която имало всякакви печени животни — гъски, волове, овце, кози, зайци и сърни. Когато плеснал с ръце още веднъж, Локи започнал да яде, втренчен в далечния край на масата, като поглъщал всичко поред.
Ядял упорито, ядял съсредоточено, ядял, сякаш имал само една цел в живота си — да изяде всичко, което може, колкото може по-бързо.
Ръцете и устата му се движели като на сън.
Локи и Логи се срещнали по средата на масата.
Утгардалоки гледал от своя трон.
— Е — казал той. — И двамата ядохте с еднаква скорост и това никак не е зле! Но Логи ядеше костите на животните и да, очевидно е изял и дървената маса, върху която беше сервирана храната. Вярно е, че Локи изяде всичкото месо, но почти не е ял от кокалите и дори не е докоснал масата. Затова този кръг е спечелен от Логи.
Утгардалоки погледнал към Тиалфи.
— Ти, момче — казал той. — Какво можеш да правиш?
Тиалфи свил рамене. Той бил най-бързият човек, за когото бил чувал. Можел да надбяга най-бързите зайци, можел да надбяга и летяща птица.
— Мога да тичам — отговорил той.
— Тогава ще тичаш — казал Утгардалоки.
Излезли навън и там, на едно равно място, имало път, идеален за тичане. На него стояли и чакали няколко великани, потривали ръце и духали върху тях, за да ги стоплят.
— Ти си още момче, Тиалфи — казал Утгардалоки. — Затова няма да се състезаваш с голям човек. Къде е малкият ни Хуги?
Едно дете великан пристъпило напред, толкова слабо, че сякаш не било там, и не по-голямо от Локи или Тор. Детето погледнало Утгардалоки и не казало нищо, но се усмихнало. Тиалфи не бил сигурен дали е било там, преди да го извикат. Но сега стояло до тях.
Хуги и Тиалфи застанали един до друг на стартовата линия и зачакали.
— Старт! — извикал Утгардалоки с глас като гръмотевица и момчетата се втурнали да бягат. Тиалфи тичал така, както не бил тичал никога по-рано, но видял как Хуги излиза напред и стига до финиша, когато той бил едва на половината разстояние.
— Победителят е Хуги — извикал Утгардалоки. След това приклекнал до Тиалфи. — Ще трябва да тичаш по-бързо, за да може да победиш Хуги. И все пак досега не съм виждал човек да тича така. Тичай по-бързо, Тиалфи.
Тиалфи застанал още веднъж на стартовата линия до Хуги. Дишал тежко, а сърцето му блъскало в ушите. Знаел колко бързо е тичал, но все пак Хуги бил по-бърз и освен това изглеждал съвсем спокоен. Дори не дишал тежко. Детето великан погледнало към него и се усмихнало още веднъж. У Хуги имало нещо, което напомняло на Тиалфи за Утгардалоки, и той се запитал дали Хуги не е негов син.
— Старт!
Двамата се затичали. Тиалфи тичал така, както никога по-рано, движейки се толкова бързо, че на света сякаш били само той и Хуги. Но Хуги пак бил пред него през цялото време. Хуги стигнал до финиша пет или може би десет секунди преди Тиалфи.
Тиалфи знаел, че този път бил съвсем близо до победата, знаел, че трябва да даде всичко, на което е способен.
— Да тичаме отново — изрекъл задъхано той.
— Много добре — отговорил Утгардалоки. — Може да тичате отново. Бърз си, младежо, но не вярвам, че можеш да победиш. И все пак решението ни е последното надбягване да определи кой е победителят.
Хуги пристъпил до стартовата линия. Тиалфи застанал до него. Не можел дори да чуе дишането му.
— Късмет — казал Тиалфи.
— Този път ще ме видиш наистина да тичам — изрекъл Хуги с глас, който сякаш звучал в главата на Тиалфи.
— Старт! — извикал Утгардалоки.
Тиалфи се втурнал така, както никой човек на света не бил тичал. Тичал така, както се стрелва сокол скитник, тичал така, както духа буреносен вятър, тичал като Тиалфи, а никой не тичал като Тиалфи нито дотогава, нито от онзи ден насам.
Но Хуги с лекота се носел пред него, движейки се по-бързо от всякога. Преди Тиалфи да измине и половината от разстоянието, Хуги стигнал до финиша и вече се връщал.