— Достатъчно! — извикал Утгардалоки.
Върнали се в голямата зала. Настроението на великаните се подобрило, развеселили се.
— Е, да — започнал Утгардалоки. — Провалът на тези двамата е разбираем. Но сега, сега ще видим нещо впечатляващо. Сега е ред на Тор, бог на гръмотевиците, най-могъщ сред героите. Тор, чиито дела се възпяват из всички светове. Богове и смъртни разказват за подвизите ти. Ще ни покажеш ли какво можеш да правиш?
Тор се втренчил в него.
— За начало мога да пия — отговорил той. — Няма напитка, която да не мога да пресуша.
Утгардалоки обмислил думите му.
— Разбира се — казал той. — Къде е моят виночерпец? — Виночерпецът пристъпил напред. — Донеси специалния ми рог.
Виночерпецът кимнал и се отдалечил, като след миг се върнал с един дълъг рог. По-дълъг от всеки рог, който Тор някога бил виждал, но той не се разтревожил. Все пак бил Тор и нямало рог, който да не може да пресуши. Отстрани този бил гравиран с руни и украшения, а около отвора имало сребро.
— Това е рогът на този замък — казал Утгардалоки. — Всички сме го изпразвали по едно или друго време. Най-силните и най-могъщите от нас го пресушават наведнъж, но признавам, че някои го правят на два пъти. С гордост ти заявявам, че тук няма никой толкова слаб, че да ни е разочаровал и да е имало нужда да пие три пъти, за да го изпразни.
Рогът бил дълъг, но Тор бил Тор и той го вдигнал към устните си, както бил препълнен, и започнал да пие. Медовината на великаните била студена и солена, но той пиел, пресушавайки рога, и продължил, докато не му останал въздух и не можел да пие повече.
Очаквал да види рога празен, но той бил точно толкова пълен, колкото и преди да започне да пие, или почти толкова пълен.
— Бях повярвал, че можеш да пиеш повече от това — казал сухо Утгардалоки. — Но както и да е, знам, че ще го пресушиш на втората глътка както всички нас.
Тор си поел дълбоко въздух, сложил устни на рога и започнал да пие дълго и жадно. Знаел, че този път не можело да не е изпразнил рога, и все пак, когато го свалил от устата си, медовината била намаляла само колкото бил дълъг палецът му.
Великаните погледнали към Тор и започнали да се смеят, но той им хвърлил гневен поглед и те замълчали.
— А — казал Утгардалоки. — Значи историите за могъщия Тор са само истории. И така да е, ще ти позволим да пресушиш рога на третия опит. В крайна сметка в него не може да е останало много.
Тор вдигнал рога до устните си и започнал да пие, и пил така дълго и жадно, че Локи и Тиалфи се втренчили удивено в него. Но когато свалил рога, медовината била намаляла само с още един пръст.
— Приключих — казал Тор. — И не съм сигурен, че това беше просто малко медовина.
Утгардалоки наредил на виночерпеца си да отнесе рога.
— Време е за изпитанието на силата. Можеш ли да вдигнеш котка? — попитал той Тор.
— Що за въпрос е това? Разбира се, че мога да вдигна котка!
— Е, всички видяхме, че не си толкова силен, колкото мислехме. Младежите в Утгард упражняват силата си, като вдигат домашната ми котка. Трябва да те предупредя, че си по-дребен от всички нас, а котката ми е котка на великани, така че ще те разбера, ако не успееш да я повдигнеш.
— Ще вдигна котката ти — отговорил Тор.
— Тя сигурно спи до огъня — казал Утгардалоки, — да отидем при нея.
Котката спяла, но когато влезли, се събудила и скочила в средата на стаята. Била сива и голяма колкото човек, но Тор бил по-силен, от който и да е човек, така че протегнал ръце, обхванал корема на котката и я повдигнал с намерението да я вдигне високо над главата си. Котката не изглеждала впечатлена — тя извила гръб, повдигайки се нагоре, като така принуждавала Тор и той да се протегне нагоре колкото може.
Тор нямало да позволи да го победят в една обикновена игра за повдигане на котка. Бутал и се напъвал и накрая един от краката на котката се отделил от земята. Някъде далече Тор, Тиалфи и Локи чули шум, сякаш огромни скали се триели една в друга — боботенето на обзети от болка планини.
— Достатъчно — извикал Утгардалоки. — Вината, че не можеш да повдигнеш котката ми, не е твоя, Тор. Тя е голяма, а в сравнение с великаните ти в най-добрия случай си един мършав дребосък — ухилил се той.
— Мършав дребосък? — обадил се Тор. — Какво говориш, готов съм да се боря с всеки един от вас…
— След това, което видяхме досега, ще съм ужасен домакин, ако ти позволя да се бориш с истински великан. Може да те нарани. Освен това се боя, че нито един от хората ми няма да се бори с някого, който не може да пресуши моя рог и дори не може да повдигне котката на семейството ми. Но ще ти кажа какво ще направим. Ако искаш да се бориш, ще ти позволя да се бориш със старата ми дойка.