— Локи, това са ябълките на боговете. Ябълките на безсмъртието.
Локи не изглеждал убеден.
— Може би — казал той. — Но в гората видях ябълки, които бяха много по-хубави от твоите. Изглеждаха по-добре, ухаеха по-добре и на вкус бяха по-добри от тези. Мисля, че и те бяха ябълки на безсмъртието. Може би по-добро безсмъртие от твоето.
Локи наблюдавал как различни чувства се сменят по лицето на Идун — недоверие, недоумение и безпокойство.
— Те са единствените такива ябълки — изрекла тя.
— Само ти казвам какво видях — отговорил Локи, свивайки рамене.
Идун тръгнала редом с него.
— Къде са тези ябълки? — попитала тя.
— Ей там. Не съм сигурен дали ще мога да ти обясня как да стигнеш до тях, но мога да те заведа през гората. Не е далече.
Тя кимнала.
— Но когато видим дървото, как ще сравним онези ябълки с тези, които са в кутията ти в Асгард? — казал Локи. — Имам предвид, че аз може да кажа: „По-хубави са дори от твоите ябълки“, а ти ще кажеш: „Какво говориш, Локи, в сравнение е моите тези са съсухрени диви ябълки“, и аз как ще знам дали е така?
— Не ставай глупав — отговорила Идун. — Ще взема моите ябълки. Ще ги сравним.
— А — изрекъл Локи. — Колко добра идея. Е, тогава да тръгваме.
Той я повел към гората, като Идун държала здраво кутията си с ябълките на безсмъртието. След като вървели половин час, тя казала:
— Локи, започвам да мисля, че няма нито други ябълки, нито ябълково дърво.
— Това не е много мило от твоя страна и ме обижда — отговорил той. — Ябълковото дърво е точно на върха на онзи хълм там.
Стигнали до върха на хълма.
— Тук няма ябълково дърво — казала Идун. — Само онзи бор с един орел на него.
— Това орел ли е? — попитал Локи. — Много е голям.
Орелът сякаш ги чул, разперил крила и се спуснал от дървото.
— Не съм орел, а великанът Тиази в образа на орел и съм дошъл да взема красивата Идун — казал той. — Ще бъдеш компания за дъщеря ми Скади. И може би ще се научиш и да ме обичаш. Но каквото и да се случи, безсмъртието на боговете от Асгард свърши и времето им изтече. Така казвам аз! Така казва Тиази!
Орелът сграбчил Идун с ноктите на единия си крак, а кутията от ясеново дърво с другия, издигнал се в небето над Асгард и изчезнал.
— Значи ето кой е бил това — казал си Локи. — Знаех си, че не е просто орел.
И тръгнал към къщи с неясната надежда, че никой няма да забележи, че Идун и ябълките ги няма, а ако забележи, това ще стане след толкова много време, че няма да свърже изчезването ѝ с това, че Локи я е завел в гората.
III
— Ти последен си я видял — казал Тор, потривайки кокалчетата на дясната си ръка.
— Не, не съм — отговорил Локи. — Защо изобщо казваш това?
— И не си остарял като всички нас — отбелязал Тор.
— Стар съм, но имам късмет да не ми личи толкова — казал Локи.
Тор изсумтял, без изобщо да повярва. Червената му брада сега била снежнобяла е няколко бледи оранжеви косъмчета из нея като горд някога огън, който се е превърнал в бяла пепел.
— Удари го отново — казала Фрея. Косата ѝ била дълга и посивяла, а измъченото ѝ лице било набраздено е дълбоки линии. Тя все още била красива, но това била красотата на възрастна жена, а не на златокоса девойка. — Той знае къде е Идун. Знае и къде са ябълките. — Огърлицата на Бризингите все още висяла на шията ѝ, но била потъмняла и не блестяла.
Один, бащата на боговете, стискал жезъла си с кокалести, поразени от артрита, изкривени пръсти, покрити със сини вени. Силният му и повелителен глас сега бил тих и дрезгав.
— Не го удряй, Тор — изрекъл той с гласа си на възрастен човек.
— Видяхте ли? Знаех си, че поне ти, бащата на всички, ще разсъдиш разумно — казал Локи. — Нямам нищо общо с това! Защо Идун ще ходи, където и да било с мен? Тя дори не ме харесваше!
— Не го удряй — повторил Один и се втренчил в Локи с едното си око, сега покрито с перде и посивяло. — Искам да е цял и невредим, когато го изтезават. В момента разпалват огньовете, острят ножовете и събират камъни. Може да сме стари, но все още умеем да изтезаваме и да убиваме точно толкова добре, колкото когато бяхме в разцвета на силите си и ябълките на Идун ни поддържаха вечно млади.
Миризмата на горящи огньове стигнала до носа на Локи.
— Ако… Ако успея да разбера какво се е случило с Идун и ако по някакъв начин върна и нея, и ябълките невредими в Асгард, възможно ли ще е да забравим за изтезанията и смъртта? — изрекъл той.