— Това е единственият начин да оцелееш — отговорил Один с глас толкова дрезгав и немощен, че Локи не можел да каже дали е глас на възрастен мъж, или възрастна жена. — Върни Идун в Асгард. Също и ябълките на безсмъртието.
Локи кимнал.
— Развържете ме — казал той. — Ще го направя. Но ще ми трябва наметалото на Фрея с пера на сокол.
— Моето наметало? — попитала Фрея.
— Боя се, че да.
Фрея тръгнала сковано и се върнала с наметалото, покрито с пера на сокол. Свалили веригите на Локи и той протегнал ръка към наметалото.
— И не мисли, че можеш просто да отлетиш и да не се върнеш повече — казал Тор и погладил многозначително бялата си брада. — Може сега да съм възрастен, но ако не се върнеш, колкото и да съм стар, ще те открия, където и да си се скрил, и аз и чукът ми ще сме твоят край. Защото все още съм Тор! И все още съм силен!
— Все още си изключително досаден — казал Локи. — Спести си приказките и може да използваш силата си да направиш купчина от дървени стърготини пред стените на Асгард. Огромна купчина от дървени стърготини. Трябва да отсечеш много дървета и да ги направиш на тънки стърготини. Трябва ми дълга и висока купчина покрай стената, така че най-добре е да започнеш веднага.
След това Локи се загърнал плътно с наметалото, приел образа на сокол, плеснал с криле, издигнал се по-бързо дори и от сокол и изчезнал на север към земята на ледените великани.
IV
Локи в образа на сокол летял, без да спира, докато накрая навътре в земите на ледените великани стигнал до крепостта на великана Тиази и кацнал на един висок клон, наблюдавайки всичко, което ставало долу.
Видял Тиази в образа си на великан да излиза от своята крепост и минавайки по покритата с камъчета земя, да се запътва към една лодка, по-голяма и от най-големия кит. Тиази издърпал лодката по брега до студените води на северния океан и започнал да гребе с огромен замах към открито море. Скоро се изгубил от погледа на Локи.
Тогава Локи влетял в крепостта като сокол и започнал да наднича през всеки прозорец, край който минавал. В най-далечната стая през един прозорец с решетки той видял Идун да седи разплакана вътре и кацнал на решетката.
— Спри да ридаеш! — казал той. — Аз съм Локи и съм дошъл да те спася!
— Ти си причината за всичките ми нещастия — погледнала го гневно със зачервените си очи Идун.
— Е, може и да е така. Но това беше много отдавна. Това беше вчерашният Локи. А днешният Локи е тук, за да те спаси и да те отведе у дома.
— Как? — попитала тя.
— Ябълките при теб ли са?
— Аз съм богиня на асите — отговорила тя. — Където съм аз, там са и ябълките. — И Идун му показала кутията с ябълките.
— Това опростява нещата — казал Локи. — Затвори си очите.
Тя затворила очи и Локи я превърнал в лешник със зелената обвивка все още върху него. Стиснал лешника в ноктите си, подскочил до решетката на прозореца, промушил се през нея и тръгнал към дома.
Уловът на Тиази не бил добър. Рибата не кълвяла. Той решил, че най-добрият начин да прекара времето си, е да се върне в крепостта и да поднесе почитанията си на Идун. Щял да започне със закачки как без нея и ябълките ѝ боговете са станали немощни и съсухрени — с потекли лиги, треперещи и тромави, с бавна мисъл и осакатени и в ума, и в тялото. Той стигнал до дома и изтичал в стаята на Идун.
Тя била празна.
Тиази видял на земята перо от сокол и веднага разбрал къде е Идун и кой я е взел.
Стрелнал се към небето, преобразен като орел, дори по-голям и по-могъщ от този, който бил по-рано, размахал крилата си и полетял все по-бързо и по-бързо към Асгард.
Светът долу се движел. Вятърът свистял около него. Той полетял още по-бързо, толкова бързо, че въздухът забумтял при преминаването му.
Тиази продължавал да лети напред. Напуснал земите на великаните и навлязъл в земите на боговете. Когато забелязал един сокол пред себе си, той надал гневен писък и полетял още по-бързо.
Боговете на Асгард чули писъка и бученето от размаханите криле и излезли на високите стени, за да видят какво става. Видели малкия сокол, който идвал към тях, а след това и огромния орел много близо зад него. Соколът бил толкова близо…
— Сега? — попитал Тор.
— Сега — отговорила Фрея.
Тор запалил дървените стърготини. Изминал един миг, преди да се разгорят — миг, достатъчен за сокола да прелети над тях и да влезе в замъка, а след това с едно ссст те лумнали в пламъци. Било като изригване, изблик на огън, по-висок от стените на самия Асгард — ужасяващ и невероятно горещ.
Орелът Тиази не успял да спре, не успял да забави полета си, не успял да смени посоката. Той влетял направо в пламъците. Перата на великана се запалили, върховете на крилата му изгорели и останалият без пера орел паднал и се ударил в земята с такъв трясък, че крепостта на боговете се разтресла.