Донасяли им да пият медовина.
— Толкова много медовина за толкова много воини — казал Скирнир. — Откъде идва?
— Идва от козата Хейдрун — отговорил Фрей. — Тя стои над Валхала и яде от листата на дървото Лерад, така наричаме този клон на Игдрасил, дървото на живота. От вимето ѝ тече най-хубавата медовина. И винаги ще има достатъчно за всеки воин.
Приближили се до главната маса, където седял Один. Пред него имало купа с месо, но той не го опитвал. От време на време набождал по някое парче с ножа си и го хвърлял на земята, за да го изяде един от вълците му Гери и Фреки.
На раменете на Один седели два гарвана и той давал и на тях парченца месо, а те шепнешком му разказвали за неща, които се случвали надалече.
— Той не яде — отбелязал Скирнир.
— Няма нужда да го прави — отговорил Фрей. — Той пие. Трябва му само вино, нищо друго. Хайде. Приключихме тук.
— Защо дойдохме? — попитал Скирнир, докато излизали през една от петстотин и четиридесетте врати на Валхала.
— Защото исках да съм сигурен, че Один е тук с воините, а не в собствения си замък на Хлидскялф, мястото за наблюдение.
Стигнали до замъка на Один.
— Чакай ме тук — казал Фрей.
Той влязъл сам в замъка и се покачил на Хлидскялф, трона, от който Один можел да види всичко, което се случвало в деветте свята.
Фрей огледал световете. Погледнал на юг, на изток и на запад, но не видял това, което търсел.
След това погледнал на север и видял онова, което липсвало в живота му.
Когато господарят му излязъл от замъка, Скирнир чакал до вратата. На лицето на Фрей имало изражение, каквото никога по-рано не бил виждал, и това го изплашило.
Напуснали това място, без да говорят.
II
Фрей откарал колесницата, теглена от Гулинбурсти, обратно в замъка на баща си. Когато стигнали там, той не проговорил на никого — нито на Ньорд, повелителя на всички, които плават по моретата, нито на мащехата си Скади, господарката от планините. Отишъл в стаята си с лице мрачно като нощта и останал там.
На третия ден Ньорд изпратил да повикат Скирнир.
— Фрей е тук от три дни и три нощи — казал той. — Нито е ял, нито е пил нещо.
— Така е — отвърнал Скирнир.
— Какво сме направили, за да го разгневим толкова? — попитал Ньорд. — Синът ми, който винаги е бил толкова мил и пълен с добри и мъдри думи, сега не казва нищо, а само ни гледа ядосано. Какво сме направили, за да го разстроим толкова?
— Не знам — отговорил Скирнир.
— Тогава трябва да отидеш при него и да го попиташ какво става. Попитай го защо е така гневен, че не говори с никого от нас.
— Предпочитам да не го правя, но не мога да ти откажа, господарю — казал Скирнир. — Той е в такова странно и мрачно настроение, че се страхувам от това, което може да направи, ако го попитам.
— Попитай го — отговорил Ньорд. — И направи каквото можеш за него. Той е господарят ти.
Скирнир от светлите елфи отишъл при Фрей, който стоял и гледал към морето. Лицето му било мрачно и тревожно и Скирнир се поколебал дали да го заговори.
— Фрей? — изрекъл той.
Фрей не отговорил.
— Фрей? Какво е станало? Гневен си. Или си нещастен. Случило се е нещо. Трябва да ми кажеш какво има.
— Наказан съм — отговорил Фрей и гласът му бил глух и хладен. — Отидох до свещения трон на бащата на всички и погледнах над света. Заради дързостта ми да мисля, че имам право да съм на мястото за наблюдение, щастието ми е отнето завинаги. Платих за провинението си и все още плащам.
— Господарю, какво видя? — попитал Скирнир.
Фрей не отговорил и Скирнир помислил, че отново е потънал в угрижено мълчание. Но след известно време той казал:
— Погледнах на север. Там видях едно жилище, разкошна къща. Видях и жена, която се приближава към къщата. Никога не бях виждал жена като нея. Никой, който да изглежда като нея. Никой, който се движи като нея. Когато вдигна ръце, за да отключи вратата на къщата си, светлината падна върху ръцете ѝ и сякаш освети въздуха и озари морето, и понеже тя съществува в него, целият свят е по-светъл и по-хубав. После отместих очи, повече не я видях и светът ми стана тъмен, безнадежден и празен.
— Коя е тя? — попитал Скирнир.
— От великаните е. Баща ѝ е Гимир, земен великан, а майка ѝ Аурбода е планински великан.
— А това прекрасно създание има ли име?
— Името ѝ е Герд — отговорил Фрей и отново се умълчал.