— Не е зле — отбелязал Тор.
Той извадил от торбата си главата на вола. Когато Химир видял мъртвите очи на любимия си вол, лицето му замръзнало.
— Намерих стръв — обяснил Тор. — На ливадата с воловете. Както ти ми каза.
По огромното лице на Химир преминали изражения на шок, ужас и гняв, но той не казал нищо.
Тор взел въдицата на Химир, набил главата на вола върху куката и хвърлил въдицата в океана. Усетил как главата потъва на дъното.
И зачакал.
— Предполагам, че при риболова най-важното е да се научиш на търпение — казал той на Химир. — Малко е скучно, нали? Чудя се какво ще хвана аз за вечерята ни.
И в този момент морето избухнало. Йормунгундър, змията на Мидгард, била захапала огромната волска глава и куката се забила дълбоко в горната част на устата ѝ. Змията се гърчела във водата, опитвайки се да се освободи.
Тор не пускал въдицата.
— Ще ни потопи! — прогърмял ужасеният глас на Химир. — Пусни въдицата!
Тор поклатил глава. Напрегнал всички сили, решен да издържи.
Богът на гръмотевиците пробил дъното на лодката с краката си, използвал дъното на океана, за да се закрепи по-добре, и започнал да издърпва Йормунгундър на борда. Змията запратила към тях потоци от черна отрова. Тор се навел и отровата не го улучила. Той продължил да дърпа.
— Това е змията на Мидгард, глупако! — извикал Химир. — Пусни въдицата! И двамата ще умрем!
Тор не казал нищо и продължил да дърпа въдицата отново и отново с прикован в противника си поглед.
— Ще те убия — прошепнал той на змията сред бученето на вълните, виенето на вятъра и писъците на мятащия се звяр. — Или ти ще убиеш мен. Кълна се в това.
Казал го съвсем тихо, но можел да се закълне, че змията на Мидгард го чула. Тя се втренчила в него и следващият поток отрова минал толкова близо до Тор, че той усетил вкуса ѝ във влажния морски въздух. Отровата опръскала рамото му и изгорила местата, които докоснала.
Тор само се изсмял и продължил да дърпа.
Някъде в далечината, както се струвало на Тор, Химир бърборел, негодувал и крещял за огромната змия, за това, че морето нахлува в лодката през дупките на дъното, и за това как и двамата ще умрат в леденостудения океан, толкова далече от сушата. Тор не го било грижа за нищо. Борел със змията, играел си с нея, оставял я да се изтощи, докато се мятала и дърпала.
След това започнал да издърпва въдицата в лодката.
Вече почти можел да докосне главата на змията. Тор се протегнал надолу, без да поглежда встрани, а пръстите му стиснали дръжката на чука. Знаел точно къде трябва да удари с него, за да убие змията. Още едно издърпване на въдицата и…
Ножът за стръв на Химир проблеснал и срязал влакното на въдицата. Змията Йормунгундър се извисила високо над лодката и паднала обратно във водата.
Тор хвърлил чука си след нея, но чудовището вече било изчезнало в студените сиви вълни. Чукът се върнал и Тор го хванал. Насочил вниманието си обратно към потъващата рибарска лодка. Химир отчаяно изхвърлял вода от нея.
Химир изхвърлял водата, а Тор започнал да гребе към брега. Двата кита на носа, уловени по-рано от Химир, правели гребането по-трудно от обикновено.
— Ето го брега — изрекъл задъхано Химир. Но домът ми е все още на много мили.
— Може да слезем на сушата тук — казал Тор.
— Само ако си съгласен да носиш лодката, мен и двата кита, които улових, чак до крепостта ми — отговорил изтощеният Химир.
— Хъм. Добре.
Тор скочил отстрани на лодката. След малко Химир усетил как тя се издига във въздуха. Тор ги носел на гърба си — лодка, весла, Химир и китовете, носел ги по каменистия морския бряг покрай морето.
Когато стигнали крепостта на Химир, Тор оставил лодката на земята.
— Ето. Донесох те у дома, както поиска. Сега в замяна аз искам услуга от теб.
— Каква услуга? — попитал Химир.
— Искам казана ти. Огромният, в който вариш бира. Искам го назаем.
— Ти си велик рибар и гребеш страховито — отговорил Химир. — Но искаш най-добрия съд за варене на бира, който някога е съществувал. Бирата, която се вари с вълшебство в него, е най-добрата на света. Ще го дам само на онзи, който счупи чашата, от която пия.
— Това не ми се струва много трудно — казал Тор.
На вечеря яли печено месо от кит в зала, пълна с великани с много глави, всички шумни, доволни и повечето от тях пияни. След като се нахранили, Химир пресушил последните капки бира от чашата си и им извикал да запазят тишина. След това подал чашата на Тор.
— Счупи я — изрекъл той. — Счупи я и казанът, в който варя бирата си, е твой като подарък от мен. Но ако не успееш, ще умреш.