Тор кимнал.
Великаните прекъснали шегите и песните си. Втренчили се внимателно в него.
Крепостта на Химир била построена от камък. Тор взел чашата, вдигнал я с две ръце и я запратил с всички сили към една от гранитните колони, поддържащи тавана на банкетната зала. Чул се оглушителен трясък и въздухът се изпълнил със заслепяващ очите прах.
Когато прахта се уталожила, Химир станал и се приближил до това, което било останало от колоната. Чашата била минала през първата колона, а след това и през още една, разчупвайки ги на миниатюрни каменни парченца. В развалините на третата колона се виждала чашата — малко прашна, но невредима.
Химир я вдигнал над главата си и великаните надали бурни възгласи и започнали да се смеят и да правят физиономии към Тор с всичките си глави, както и груби жестове.
Химир отново седнал на масата.
— Видя ли? — обърнал се той към Тор. — Не мислех, че ще си достатъчно силен, за да я счупиш. — Той вдигнал чашата и жена му наляла още бира в нея. Химир отпил шумно. — Най-хубавата бира, която някога ще опиташ. Жено, налей още на сина си и приятеля му Веор. Нека пият от най-хубавата бира и да скърбят за това, че няма да вземат казана ми и никога вече няма да пият такава хубава бира. А също и за това, че сега трябва да убия Веор, защото чашата ми остана здрава.
Тор седнал на масата до Тир, взел едно парче обгорено месо от кит и започнал да дъвче сърдито. Великаните били буйни и шумни и вече не му обръщали внимание.
Майката на Тир се навела да налее бира на Тор.
— Знаеш ли, мъжът ми има много твърда глава — казала тя. — Упорит и твърдоглав.
— И за мен казват същото — отговорил Тор.
— Не — изрекла тя, сякаш говорела на малко дете. — Той има много твърда глава. Достатъчно твърда, за да счупи и най-здравата чаша.
Тор пресушил бирата си. Наистина била най-хубавата, която някога бил опитвал. Станал и се приближил до Химир.
— Може ли да опитам отново? — попитал той.
При тези думи всички великани в залата се разсмели, а най-силно се разсмял Химир.
— Разбира се, че може — отговорил той.
Тор взел чашата. Застанал с лице към каменната стена, вдигнал чашата веднъж, два пъти, а после се обърнал бързо на петите си и я забил с всички сили в челото на Химир. Парченцата от чашата паднали едно по едно в скута на великана.
В залата настъпила тишина, която след малко се превърнала в тишина, нарушавана от странен шум. Огледал се да види какъв е този шум, и когато се обърнал назад, видял раменете на Химир да се тресат. Великанът горко ридаел.
— Най-ценното ми нещо вече не е мое — казал Химир. — Винаги можех да му кажа да ми приготви бира и вълшебният казан веднага приготвяше най-хубавата. Никога вече няма да кажа: „Направи ми бира, казане“.
Тор мълчал.
Химир погледнал към Тир и изрекъл с мъка:
— Ако го искаш, сине, вземи го. Огромен е и е тежък. Трябват поне дузина великани, за да го вдигнат. Мислиш ли, че си достатъчно силен?
Тир се приближил до казана. Опитал се да го вдигне веднъж, два пъти, но той бил прекалено тежък дори и за него. Погледнал към Тор — Тор свил рамене, сграбчил казана за ръба и го обърнал така, че останал вътре, а дръжките потраквали в краката му.
След това казанът започнал да се движи с Тор вътре в него. Тръгнал към вратата, а отвсякъде в залата втренчено и с отворени уста го гледали великаните с многобройни глави.
Химир вече не плачел. Тир погледнал към него и казал:
— Благодаря ти за казана.
След това, заставайки така, че казанът бил между него и Химир, той се измъкнал от залата.
Тор и Тир напуснали заедно крепостта, развързали козлите на Тор и се качили в колесницата му. Тор все още носел казана на гърба си. Козлите тичали колкото можели по-бързо, но въпреки че отначало Тангриснир тичал бързо и добре, независимо от тежестта на казана, Тангньостър накуцвал и се олюлявал. Кракът му някога бил счупен заради костния мозък и Тор го оправил, но козелът никога вече не бил така силен.
Той тичал и врещял от болка.
— Не може ли да се движим по-бързо? — попитал Тир.
— Може да опитаме — отговорил Тор и ударил с камшика си козлите, така че те се затичали още по-бързо.
Тир се обърнал назад и казал:
— Идват. Великаните идват.
И те наистина идвали, а най-отзад бил Химир, за да ги подканя да продължават — всички великани от тая част на света, една ужасна многоглава банда, великаните на пустошта, деформирани и носещи смърт. Армия от великани, всички решени да си върнат казана обратно.
— Тичайте по-бързо! — казал Тир.
И тогава козелът на име Тангньостър се спънал и паднал, изхвърляйки ги от колесницата.