Тор се изправил на крака, залитайки. След това хвърлил казана на земята и започнал да се смее.
— Защо се смееш? — попитал Тир. — Те са стотици.
Тор вдигнал чука си Мьолнир и казал:
— Не хванах и не убих змията. Не и този път. Но сто великани почти ще компенсират това.
Методично и ентусиазирано Тор избивал великаните на пустошта един след друг, докато по земята не потекли черни и червени реки от кръвта им. Тир се биел с една ръка, но се биел храбро и в онзи ден избил своя дял от великани.
Когато приключили и всички великани били мъртви, Тор приклекнал до Тангньостър, ранения козел, и му помогнал да се изправи на краката си. Козелът тръгнал, куцукайки, и Тор проклел Локи, който бил виновен за осакатяването му. Химир не бил сред убитите и Тир въздъхнал с облекчение, защото не искал да причинява допълнителна мъка на майка си.
Тор отнесъл казана в Асгард, където била срещата на боговете.
Те го откарали при Егир.
— Ето — казал Тор. — Казан, достатъчно голям за всички нас.
— Наистина е това, което поисках — въздъхнал морският великан. — Много добре. Ще има есенно угощение за всички богове в моя замък.
Той устоял на думата си и оттогава всяка година през есента, щом се прибере реколтата, в замъка на морския великан боговете пият най-хубавата бира, която някога съществувала или щяла да съществува.
Смъртта на Балдур
I
Не съществува нещо, което да не обича слънцето. То ни дава топлина и живот, то стопява безмилостните снегове и ледове на зимата, то кара растенията да растат и цветята да цъфтят. То ни дава дългите летни вечери, когато тъмнината никога не идва. То ни спасява от жестоките дни на зимата, когато тъмнината изчезва само за няколко часа и слънцето е студено и далечно като бледото око на мъртвец.
Лицето на Балдур греело като слънце — той бил толкова красив, че озарявал всяко място, където влизал. Балдур бил вторият син на Один и бил обичан както от баща си, така и от всички. Той бил най-мъдрият, най-благият, най-сладкодумният от всички аси. Той отсъждал и всички се удивявали от неговата мъдрост и справедливост. Домът му, замъкът Брейдаблик, бил изпълнен с радост, музика и знание.
Жена на Балдур била Нана и той обичал единствено нея. Синът им Форсете растял и се виждало, че ще бъде толкова мъдър съдия, колкото и баща му. Всичко било наред в живота на Балдур и в неговия свят, но имало и едно изключение.
Той сънувал лоши сънища.
Сънувал, че ще настъпи краят на света и че слънцето и луната ще бъдат изядени от един вълк. Сънувал за безкрайна болка и смърт. Сънувал за мрак, за това, че е хванат в капан. В сънищата му братя убивали братя и никой не се доверявал на никого. В сънищата му нова ера щяла да дойде на света, ера на размирици и убийства. Балдур се събуждал, облян в сълзи и по-разтревожен, отколкото човек може да си представи.
Той отишъл при боговете и им казал за кошмарите си. Никой от тях не знаел какво значат тези сънища и те също се разтревожили — всички, с изключение на един.
Когато чул Балдур да говори за лошите си сънища, Локи се усмихнал.
Один се заел да разбере причината за сънищата на своя син. Сложил си сивото наметало и широкополата шапка и когато хората го питали за името му, казвал, че е Скитник, син на Воин. Никой не знаел отговорите на въпросите му, но му казали за една пророчица, мъдра жена, която разбирала сънищата. Казали, че тя можела да му помогне, но отдавна била мъртва.
Гробът на тази мъдра жена се намирал на края на света. Отвъд него, на изток, било царството на мъртвите, които не били паднали в битка, и в него царувала Хел, дъщерята на Локи от великанката Ангрбода.
Один тръгнал на изток и спрял, когато стигнал до гроба.
Бащата на всички бил най-мъдрият сред асите и дал едното си око за още мъдрост.
Той застанал до гроба на края на гората и на това място извикал най-тъмните руни и призовал стари, отдавна забравени сили. Запалил неща и изрекъл неща, и омагьосвал, и настоявал. Буреносният вятър шибал лицето му, а след това стихнал и една жена се изправила пред него от другата страна на огъня, а лицето ѝ останало в сянка.
— Беше тежко пътуване връщането от земята на мъртвите — казала му тя. — Погребана съм тук от толкова дълго време. Дъжд и сняг са падали върху мен. Не те познавам, човеко, който ме събуди. Как те наричат?
— Наричат ме Скитник — отговорил Один. — Воин беше баща ми. Кажи ми новините от Хел.
Мъртвата мъдра жена се втренчила в него.
— Балдур идва при нас — казала му тя. — Приготвяме медовина за него. Ще има отчаяние в света горе, но в света на мъртвите ще има само радост.