Один я попитал кой ще убие Балдур и отговорът ѝ го стреснал. Попитал кой ще отмъсти за смъртта на Балдур и отговорът ѝ го озадачил. Попитал кой ще скърби за Балдур и тя се втренчила в него през собствения си гроб, сякаш го виждала за първи път.
— Ти не си Скитник — казала тя. Мъртвите ѝ очи просветнали и лицето ѝ се оживило. — Ти си Один, който принесъл себе си в жертва на себе си преди много време.
— А ти не си мъдра жена. Ти си онази, която в живота е била Ангрбода, любимата на Локи, майка на Хел, на Йормунгундър, змията на Мидгард, и на Фенрис Вълка — казал Один.
Мъртвата великанка се усмихнала.
— Върни се у дома, Один — казала тя. — Бягай, бягай обратно в замъка си. Никой вече няма да дойде да ме види, докато мъжът ми Локи не се отърве от оковите си и не се върне при мен и докато не настъпи Рагнарьок, гибелта на боговете, която ще разруши всичко.
И после на това място не останало нищо друго, освен сенки.
Один си тръгнал с натежало сърце, потънал в размисъл. Дори и боговете не могат да променят съдбата и ако искал да спаси Балдур, трябвало да го направи с хитрост и щяла да му е нужна помощ. Имало едно нещо в думите на мъртвата великанка, което го разтревожило.
Защо говореше за Локи, който ще се отърве от оковите си? — чудел се Один. — Той не е вързан. — И след това си помислил: — Все още не.
II
Один не говорил с никого за тази среща, но казал на жена си Фриг, майка на боговете, че сънищата на Балдур са истински и че някой иска да навреди на любимия им син.
Фриг се замислила. Практична както винаги, тя казала:
— Не вярвам в това. Няма да повярвам. Никой не може да мрази слънцето и топлината и живота, които то дава на земята, затова никой не може да мрази сина ми Балдур Красивия. — И се заела да се погрижи това наистина да е така.
Пребродила земята и от всяко нещо, което срещнала, изискала клетва никога да не наранява Балдур Красивия. Говорила с огъня и той обещал да не го изгаря, водата се заклела никога да не го удави, и нито желязото, нито някой от другите метали щели да го порежат. Камъните обещали никога да не нараняват кожата му. Фриг говорила с дървета, със зверове и птици и със създания, които пълзят, летят и се влачат и всяко от тях обещало, че неговите събратя няма да наранят Балдур. Дърветата се съгласили, че нито едно от тях няма да бъде използвано, за да нарани Балдур — дъб и ясен, бор и бряст, бреза и ела. Фриг призовала болестите, говорила с тях и всички болести и недъзи, които могат да наранят или убият човек, се съгласили никога да не докосват Балдур.
Нищо не било прекалено незначително за Фриг, за да го помоли, нищо е изключение на имела — едно пълзящо растение, което живее по дърветата. Сторило ѝ се прекалено малко, прекалено младо и незначително и тя го отминала.
И когато всичко живо се заклело да не наранява сина ѝ, Фриг се върнала в Асгард.
— Балдур е в безопасност — казала тя на асите. — Нищо няма да може да го нарани.
Всички се усъмнили в думите ѝ, дори и Балдур. Фриг взела един камък и го запратила към сина си. Камъкът го прескочил.
Балдур се изсмял радостно и сякаш слънцето изгряло. Боговете се усмихнали. И след това един по един започнали да хвърлят оръжията си по Балдур и всеки един бил изненадан и удивен. Мечовете не го докосвали, копията не пронизвали плътта му.
Всички богове били обзети от радост и облекчение. В Асгард имало само две лица, които не светели от щастие.
Локи нито се усмихвал, нито се смеел. Той наблюдавал боговете, които замахвали към Балдур с мечове и брадви или хвърляли грамадни камъни по него, или се опитвали да го ударят с огромни, чепати тояги и се смеели, когато тоягите и мечовете, камъните и брадвите избягвали Балдур или го докосвали като леки перца. Локи се замислил и се изгубил в сенките.
Другият бил братът на Балдур, Хьод, който бил сляп.
— Какво става? — попитал той. — Някой ще ми каже ли какво става? — Но никой не му отговорил. Той слушал радостния шум на веселието и му се искало да е част от него.
— Сигурно много се гордееш със сина си — казала любезно една жена на Фриг. Фриг не я познавала, но жената се усмихвала широко, когато гледала към Балдур, и Фриг наистина се гордеела със сина си. В крайна сметка всички го обичали. — Но няма ли да го наранят, горкия? Като хвърлят неща така по него? Ако аз му бях майка, щях да се страхувам за сина си.
— Няма да го наранят — отговорила Фриг. — Нито едно оръжие не може да нарани Балдур. Нито една болест. Или камък. Или дърво. Всяко от нещата, които могат да нараняват, се закле пред мен.