— Много хубаво — казала милата жена. — Радвам се. Но сигурна ли си, че не си пропуснала някой?
— Абсолютно никой — отговорила Фриг. — Всички дървета. Не си направих труда да говоря само с имела — той е пълзящо растение, което расте по дъбовете на запад от Валхала. Но е прекалено млад и прекалено малък, за да може да нанесе някаква вреда. От имел не може да се направи тояга.
— Виж ти, виж ти — изрекла милата жена. — Имел, а? Е, ако трябва да ти кажа истината, и аз не бих си правила труда да говоря с него. Прекалено слабичък е.
Милата жена вече напомняла на Фриг за някого, но преди богинята да разбере на кого, Тир взел един огромен камък със здравата си ръка, вдигнал го високо над главата си и го стоварил на гърдите на Балдур. Той се разбил на прах, преди дори и да е докоснал бляскавия бог.
Когато Фриг се обърнала отново да говори с милата жена, тя вече си била отишла и Фриг повече не помислила за нея. Не и в онзи момент.
Локи, в своя собствен образ, тръгнал на запад от Валхала. Спрял пред огромен дъб. Тук-там на дървото висели туфи зелени листа имел с бели плодчета, които изглеждали още по-незначителни, сравнени с величествения дъб. Те растели направо от кората на дървото. Локи разгледал плодчетата, стъбълцата и листата. Помислил дали да не отрови Балдур с плодчетата на имела, но това му се струвало прекалено лесно и просто.
Щом щял да навреди на Балдур, искал да нарани и колкото може повече хора.
III
Слепият Хьод стоял настрани, заслушан във веселието и виковете на задоволство и удивление, и въздъхнал. Макар и сляп, Хьод бил силен, един от най-силните сред боговете и обикновено Балдур винаги се грижел и той да участва. Но този път дори и Балдур го забравил.
— Изглеждаш тъжен — казал познат глас. Бил гласът на Локи.
— Трудно е, Локи. Всички толкова се забавляват. Чувам ги да се смеят. И гласът на Балдур, обичния ми брат, звучи толкова щастливо. Просто ми се иска и аз да съм част от веселието.
— Много лесно можем да поправим това — отвърнал Локи. Хьод не виждал изражението на лицето му, но Локи звучал толкова приятелски, изпълнен с толкова желание да помогне. А всички богове знаели, че Локи е умен. — Дай ми ръката си.
Хьод го направил. Локи сложил нещо в нея и сгънал пръстите му върху него.
— Една дървена стреличка, която направих. Ще те заведа близо до Балдур и ще те насоча към него, а ти ще я хвърлиш колкото можеш по-силно. Хвърли я с всички сили. И тогава всички богове ще се засмеят и Балдур ще разбере, че дори и слепият му брат е участвал в неговия ден на ликуване.
Локи повел Хьод през хората към центъра на глъчката.
— Ето — казал той. — Това е удобно място. Сега, щом ти кажа, хвърляй стрелата.
— Това е само една малка стреличка — изрекъл тъжно Хьод. — Иска ми се да хвърлях копие или камък.
— И една малка стреличка е достатъчна — отвърнал Локи. — Върхът ѝ е много остър. Хайде, хвърли я, както ти казах.
Силни викове и смях — Тор тъкмо хвърлил една огромна тояга от чепато дърво, покрита с железни гвоздеи, право в лицето на Балдур. Тоягата подскочила и минала над главата му в последния момент и Тор изглеждал, сякаш танцува. Било много смешно.
— Сега — прошепнал Локи. — Сега, докато всички се смеят.
Хьод хвърлил стрелата от имел точно както му било казано. Очаквал да чуе весели викове и смях. Никой не извикал и никой не се засмял. Настъпила тишина. Чул ахвания и тихо мърморене.
— Защо никой не ме поздравява? — попитал слепият Хьод. — Аз хвърлих стрела. Не беше нито голяма, нито тежка, но сигурно сте я видели. Балдур, братко, защо не се смееш?
И тогава чул ридание, остро и пронизително, и ужасно, и познал гласа. Ридаела майка му.
— Балдур, сине мой. О, Балдур, сине мой — ридаела тя.
И Хьод разбрал, че стрелата му е улучила.
— Колко тъжно, колко ужасно. Ти уби собствения си брат — казал Локи. Но гласът му не бил тъжен. Изобщо не бил тъжен.
IV
Балдур лежал мъртъв, пронизан със стрелата от имел. Събралите се богове го оплаквали и разкъсвали дрехите си. Один казал само:
— Няма да се отмъщава на Хьод. Все още не. Не сега. Не в този момент. Ние сме на място на свещен мир.
Фриг казала:
— Кой от вас иска да спечели благоволението ми, като отиде при Хел? Може би тя ще позволи на Балдур да се върне на този свят. Дори и Хел не може да е толкова жестока и да го задържи… — тя се замислила за момент. Все пак Хел била дъщеря на Локи. — Ще ѝ предложим и откуп, за да ни върне Балдур. Има ли някой сред вас, който е съгласен да отиде в царството на Хел? Но трябва да знае, че може и да не се върне.