— Виждал съм как мечки хващат сьомга, която скача във въздуха — казал Тор. — Ще го уловя.
Боговете повлекли мрежата нагоре по течението към мястото, където огромната сребриста сьомга изчаквала удобния момент. Локи обмислял и планирал.
Когато мрежата се приближила, той разбрал, че моментът е дошъл. Трябвало да я прескочи, както направил първия път, и сега щял да се спусне към морето. Напрегнал се като пружина, която всеки момент ще отскочи, и след това се стрелнал във въздуха.
Тор бил бърз. Видял сребристата сьомга да проблясва на слънцето и я сграбчил с огромните си ръце точно както гладна мечка хваща риба във въздуха. Сьомгите са хлъзгави риби, а Локи бил най-хлъзгавата от всички — той започнал да се извива и да се опитва да се изплъзне от ръцете на Тор, но Тор просто хванал рибата по-здраво и я стиснал силно при опашката.
И казват, че оттогава сьомгите са по-тесни на това място при опашката.
Боговете донесли мрежата си, завили плътно рибата в нея и я понесли заедно. Сьомгата започнала да се задъхва извън водата, а след това да се мята и извива и те вече носели пъхтящия Локи.
— Какво правите? — попитал той.
Тор само поклатил глава и изсумтял, без да отговори. Локи попитал останалите богове, но нито един от тях не му казал какво става, и нито един не го поглеждал в очите.
III
Боговете влезли в една пещера и носейки Локи, тръгнали навътре под земята. От тавана на пещерата висели сталактити и наоколо прелитали прилепи. Продължили още по-надолу. Скоро пътят станал прекалено тесен, за да носят Локи, и те го оставили да върви между тях. Тор вървял близо до него с ръка на рамото му.
Отивали все по-надолу и по-надолу.
В най-дълбоката от пещерите нагрявали желязо за жигосване и трима души стояли и ги чакали. Локи ги разпознал още преди да види лицата им и сърцето му се свило.
— Не — изрекъл той. — Не ги наранявайте. Те не са направили нищо лошо.
— Те са твои деца, а тя е твоя жена, измамнико Локи — казал Тор.
В пещерата имало три огромни, плоски камъка. Асите ги сложили да легнат на плоската им страна и Тор взел чука си и направил дупка в средата на всеки от тях.
— Моля ви, пуснете баща ни! — казал Нарфи, синът на Локи.
— Той ни е баща — обадил се и Вали, другият син на Локи. — Заклели сте се, че няма да го убиете. Той е кръвен брат и брат по клетва на Один, най-великият от боговете.
— Няма да го убием — отговорил Квазир. — Кажи ми, Вали, кое е най-лошото, което един брат може да стори на брат си?
— Най-лошото е брат да предаде брат си — изрекъл без колебание Вали. — Брат да убие брат си, както Хьод уби Балдур. Това е ужасно.
— Вярно е, че Локи е кръвен брат на боговете и не можем да го убием — съгласил се Квазир. — Но с вас, синовете му, не сме обвързани с такава клетва.
Квазир отправил към Вали думи, които да го променят, думи, изпълнени със сила.
Човешкият образ на Вали изчезнал и там, където той стоял по-рано, сега имало вълк с пяна на покритата му с намордник уста. Разумът на Вали изчезнал от жълтите му очи и на негово място се появили глад, гняв и ярост. Той погледнал към боговете и към майка си Сигюн, а накрая и към Нарфи. Изръмжал тихо и протяжно и козината му настръхнала.
Нарфи направил крачка назад, само една, и вълкът се хвърлил върху него.
Нарфи бил храбър. Той мълчал и не изкрещял дори и когато вълкът, който бил негов брат, го разкъсал, разпорил гърлото му и изсипал червата му на каменния под. Вълкът, който по-рано бил Вали, надал дълъг и силен вой през покритите си с кръв челюсти. След това скочил високо над главите на боговете и потънал в тъмнината на пещерата, за да не го види никой вече в Асгард, не и преди да настъпи краят на всичко.
Боговете хвърлили Локи върху трите огромни камъка — сложили един под раменете му, един под слабините му и един под коленете му. След това взели изсипаните черва на Нарфи и ги прокарали през пробитите в камъните дупки, завързвайки здраво шията и раменете на Локи. Завързали червата на сина му около слабините и хълбоците му и стегнали коленете и краката му толкова силно, че той едва успявал да диша. След това превърнали червата на убития син на Локи във вериги, толкова стегнати и толкова здрави, че били като от желязо.
Сигюн, жената на Локи, гледала как завързват мъжа ѝ с червата на техния син и не казвала нищо. Плачела тихо, сякаш на себе си, заради болката на мъжа си и заради смъртта и безчестието на синовете им. Тя държала една купа, въпреки че все още не знаела защо. Преди да я доведат, боговете ѝ казали да отиде в кухнята си и да вземе най-голямата купа, която има.