В пещерата влязла Скади, дъщерята на великата Тиази, жената на Ньорд с красивите крака. Тя носела в ръцете си нещо огромно, нещо, което се гърчело и извивало. Навела се към Локи и оставила нещото, което носела, над него, навивайки го на висящите от тавана на пещерата сталактити, така че главата му застанала точно над главата на Локи.
Била змия със студени очи и стрелкащ се език, а от зъбите ѝ по лицето на Локи започнала да капе отрова и да изгаря очите му.
Локи закрещял и започнал да се гърчи и извива от болка. Опитал се да помръдне главата си, за да не е под капещата отрова. Но оковите, които по-рано били червата на собствения му син, го държали здраво.
Един по един боговете си тръгнали с мрачни и доволни погледи. Скоро останал само Квазир. Сигюн погледнала към завързания си съпруг и изкорменото тяло на убития си от вълка син.
— Какво ще направите с мен? — попитала тя.
— Нищо. Теб няма да наказваме. Ти можеш да правиш каквото искаш — отговорил Квазир и дори и той си тръгнал.
Още една капка от отровата на змията паднала върху лицето на Локи и той изкрещял и започнал да се мята, извивайки се под веригите си. И при това мятане земята се разтресла.
Сипон взела купата и се приближила до мъжа си. Не казала нищо — и какво можела да каже? — но застанала с насълзени очи до главата на Локи и започнала да улавя с купата всяка капка от отровата, която падала от зъбите на змията.
Всичко това се случило много, много отдавна, в незапомнени времена, в дните, когато боговете все още ходели по земята. Толкова отдавна, че планините от онова време са изчезнали и най-дълбоките езера са пресъхнали.
Сигюн все още стои до главата на Локи, както и тогава, втренчена в красивото му, изкривено лице.
Купата, която държи, се пълни бавно, капка по капка, но накрая отровата я напълва догоре. И тогава, и само тогава Сигюн се отвръща от Локи. Тя отдръпва купата и я излива, а докато я няма, змийската отрова пада върху главата на Локи и в очите му. Тогава той започва да се гърчи, да трепери, да се тресе и да се дърпа, да се друса, да се извива и мята толкова, че цялата земя се разтърсва.
Когато това става, ние тук, в Мидгард, го наричаме земетресение.
Казват, че Локи ще бъде завързан в тъмното под земята и Сигюн ще бъде до него и ще държи купата, за да събира отровата над лицето му, и ще шепне, че го обича, докато дойде Рагнарьок и настъпи краят на дните.
Рагнарьок: Краят на боговете
I
Досега ви разказвах за неща, които са се случили в миналото — неща, които са се случили преди много време.
Сега ще ви разкажа за дните, които ще дойдат. Ще ви разкажа как ще свърши всичко и как след това ще започне отначало. Ще ви разкажа за мрачни дни, мрачни дни и скрити тайни, които се отнасят за края на земята и за смъртта на боговете. Слушайте и ще научите.
Ето как ще разберем, че краят наближава. Ще се случи много след времето на боговете, във времето на хората. Ще се случи, когато всички богове спят — всеки един от тях без всевиждащия Хеймдал. Той ще наблюдава как започва всичко, но няма да може да попречи на това, което вижда, да се случи.
Всичко ще започне със зимата.
И няма да е обикновена зима. Ще започне и ще продължава и зима ще следва зима. Няма да има нито пролет, нито топлина. Хората ще са гладни, ще им е студено и ще са гневни. В целия свят ще започнат велики битки.
Братя ще се бият с братя, бащи ще убиват синовете си. Майки и дъщери ще се настроят едни срещу други. Сестри ще паднат в битка със сестрите си и ще гледат как децата им на свой ред се избиват едни други.
Това ще е време на сурови ветрове, време, когато хората ще станат като вълци, които се нахвърлят един срещу друг, не по-добри от диви зверове. Здрач ще се спусне над света и местата, където живеят хората, ще се превърнат в руини, ще пламнат за кратко, а после ще се сринат и ще остане пепел и опустошение.
И тогава, когато малкото оцелели хора ще живеят като животни, слънцето в небето ще изчезне, изядено от вълк, и луната също ще ни бъде отнета и вече никой няма да вижда звездите. Мрак ще изпълни въздуха като пепел, като мъгла.
Това ще е времето на ужасната зима Фимбулвинтер, която няма да свърши.
От всички посоки ще се сипе сняг, ще нахлуват свирепи ветрове и студ, по-мразовит, отколкото някога сте си представяли, че може да е студът, леден студ, толкова студен, че дробовете ще ви болят, когато дишате, толкова студен, че сълзите в очите ви ще замръзват. Няма да има пролет, която да я смени, нито лято, нито есен. Само зима, следвана от зима, следвана от зима.