Хеймдал пак няма да отговори нищо, но ще замахне, и то силно, мечът му ще се стовари върху бронята на Локи, а Локи ще отговори на удара и ще нападне ожесточено, умело и с радост.
Докато се бият, двамата ще си спомнят времето, не много отдавна, когато светът бил по-простичък. Тогава те се били в образа на животни — превърнали се в тюлени, двамата се борили за огърлицата на Бризингите. Локи я откраднал от Фрея по заповед на Один, а Хеймдал я върнал.
Локи никога не забравя обида.
И те ще се бият и ще се удрят, и ще се пронизват, и ще се посичат един друг.
Ще се бият и ще паднат Хеймдал и Локи. Ще паднат един до друг, и двамата смъртно ранени.
— Свърши се — прошепва Локи, умирайки на бойното поле. — Аз победих.
Но Хеймдал ще се ухили в смъртта си, ще се ухили през златните си зъби, покрити със слюнка и кръв.
— Аз виждам по-далече от тебе — ще каже той на Локи. — Видар, синът на Один, уби твоя син Фенрир, а Видар ще оживее, също и неговият брат Вали. Тор е мъртъв, но неговите деца Магни и Моди са живи. Те взеха Мьолнир от студената ръка на баща си. Двамата са достатъчно силни и достатъчно благородни, за да се бият с него.
— Всичко това няма значение. Светът е в пламъци — ще отговори Локи. — Смъртните са мъртви. Мидгард е разрушен. Аз победих.
— Аз виждам по-далече от теб, Локи. Виждам чак до дървото на живота — ще му каже Хеймдал с последния си дъх. — Огънят на Суртур не може да докосне дървото на живота и в дънера на Игдрасил двама души са се скрили и са в безопасност. Жената се нарича Лиф, а мъжът — Лифтразир. Техните наследници ще населят земята. Това не е краят. Край няма. Това е просто краят на старото време, Локи, и началото на новото време. След смъртта винаги идва прераждането. Ти не успя.
Локи ще каже нещо, нещо язвително, умно и злобно, но животът му ще си е отишъл, както и цялата му хитрост и цялата му жестокост, и той никога вече няма да проговори. Ще лежи неподвижен и студен до Хеймдал на замръзналото бойно поле.
Сега Суртур, огненият великан, който бил там преди началото на всичко, поглежда към широката равнина на смъртта и вдига пламтящия си меч към небето. Ще се чуе шум, сякаш хиляда гори лумват в пламъци и самият въздух ще започне да гори.
Огънят на Суртур ще изгори целия свят. От прииждащите океани ще започне да се вдига пара. Последните огньове бушуват и потрепват, а след това угасват. От небето като сняг ще завали черна пепел.
В здрача там, където някога лежали телата на Локи и Хеймдал, не може да се види нищо, освен две купчини сива пепел върху почернялата земя и димът се смесва с утринната мъгла. Нищо няма да остане от войските на живите и на мъртвите, от мечтите на боговете и от смелостта на техните воини, нищо, освен пепел.
Скоро след това надигналият се океан ще погълне пепелта, разливайки се по земята, и всичко живо ще бъде забравено под небе, останало без слънце.
Така ще свършат световете — в пепел и потоп, в тъмнина и лед. Това е съдбата на боговете.
II
Това е краят. Но съществува и онова, което ще дойде след края.
От сивите води на океана земята ще оживее още веднъж.
Слънцето ще е изядено, но неговата дъщеря ще грее вместо него и новото слънце ще грее още по-ярко и от старото, ще грее и с нова, и със стара светлина.
Жената и мъжът — Лиф и Лифтразир, ще излязат от ясеновото дърво, което свързва световете. Те ще пият от росата по зелената трева и ще се любят, и от тяхната любов ще се родят хората.
Асгард ще си е отишъл, но на мястото му ще се появи Идавол, бляскав и вечен.
Видар и Вали, синовете на Один, ще пристигнат в Идавол. След тях ще дойдат Моди и Магни, синовете на Тор. Те ще донесат Мьолнир, защото сега, когато Тор го няма, трябват двама души, за да го носят. Балдур и Хьод ще се завърнат от подземния свят и шестимата ще седнат на светлината на новото слънце и спомняйки си загадъчни събития, ще си говорят и ще се чудят дали е можело да се постъпи по различен начин и дали изходът от играта е неизбежен.
Ще говорят за Фенрис Вълка, който изял света, и за змията на Мидгард, ще си спомнят Локи, който бил един от боговете и все пак не бил един от тях, който спасявал боговете и въпреки това щял да ги унищожи.
И тогава Балдур ще каже:
— Ей. Ей, какво е това?
— Кое? — ще попита Магни.
— Ето там. Проблясва във високата трева. Виждате ли го? И там. Вижте, още нещо.
И тогава боговете ще застанат на колене като деца сред високата трева.
Магни, синът на Тор, пръв ще намери едно от онези неща във високата трева, а когато го намери, вече ще знае какво е. Това ще е златна шахматна фигура като онези, с които играели боговете, докато все още били живи. Това ще е миниатюрна златна фигурка на Один, бащата на всички, седнал на високия си трон, царят.