— Няма ли на света други закони освен ловните? — ядно запита той. — Никога ли не сте чули случайно за законите на човечността?
Маркизът уморено въздъхна.
— Какво общо имам аз със законите на човечността? — учуди се той.
Мосьо дьо Вилморен го загледа за миг, онемял от изумление.
— Нищо, господин маркизе. Това, уви, е съвсем очевидно. Надявам се да си го спомните в часа, когато може да пожелаете да се позовете на тези закони, които сега осмивате.
Мосьо дьо Ла Тур д’Азир рязко отметна глава с високомерно изражение на благовъзпитаното си лице.
— Как точно трябва да се разбере това? Не за първи път днес вие прибягвате до двусмислени изказвания, в които, почти съм готов да повярвам, се съдържа прикрита заплаха.
— Не заплаха, господин маркизе, предупреждение. Предупреждение, че такива деяния, като тези, насочени срещу божите създания… О, можете да се подсмивате, мосьо, но те са божи създания, също както вие или аз, ни повече, ни по-малко, макар тази мисъл и да накърнява гордостта ви. В божите очи…
— Бъдете милостив, не ми четете проповед, господин абат!
— Вие се подигравате, мосьо. Вие се смеете. Интересно дали ще се смеете, когато господ ви представи сметката за кръвта и плячката, с които са пълни ръцете ви?
— Мосьо! — Тази дума, рязка като изплющяване на камшик, се изтръгна от шевалие дьо Шабрийан, който скочи на крака. Но маркизът веднага го спря.
— Седнете, шевалие. Вие прекъсвате господин абата, а аз бих искал да го чуя нататък. Той ми е извънредно интересен.
Зад тях Андре-Луи също се беше изправил, скочил на крака от уплаха пред злото, изписано на хубавото лице на мосьо дьо Ла Тур д’Азир. Той се приближи и докосна ръката на приятеля си.
— По-добре е да си вървиш, Филип — каза той.
Но мосьо дьо Вилморен, попаднал в безмилостната власт на отдавна потискани чувства, бе вече понесен от тях безразсъдно напред.
— О, мосьо — каза той, — помислете какво сте и какво ще станете. Помислете как вие и подобните на вас живеете от насилия и помислете за жетвата, до която насилията ще доведат в крайна сметка.
— Революционер! — рече презрително господин маркизът. — И вие имате наглостта да стоите пред мен и да ми изсипвате тези мръсни празнословия на модерните ви — така наречени — интелектуалци!
— Дали е празнословие, мосьо? Мислите ли, вярвате ли в душата си, че е празнословие? Празнословие ли е това, че феодалите са сложили ръка на всичко живо и го изстискват като грозде в пресата за своя лична изгода? Не използуват ли те правата си върху водите в реката, върху огъня, който опича хляба на бедняка, омесен от трева и ечемик, върху вятъра, който върти крилата на мелницата? Селякът не може да направи крачка по пътя, да мине по разнебитен мост през някоя река, да купи един лакът плат на селския пазар, без да се сблъска с алчността на феодалите, без да му бъдат наложени феодални берии. Не ви ли стига това, господин маркизе? Нима трябва да искате и да заплаща с жалкия си живот за най-малкото посегателство върху свещените ви привилегии, без да ви е грижа за вдовиците и сираците, които обричате на неволя? Нима нищо друго не ще ви задоволи, докато сянката ви не легне като проклятие върху цялата страна? И нима вярвате, обзет от гордостта си, че Франция, този многострадален Йов19 сред народите, ще търпи това вечно?
Той спря, сякаш за да получи отговор. Но никакъв отговор не последва. Маркизът се вглеждаше в него, странно мълчалив, с лека усмивка на пренебрежение, извила ъглите на устата, със злокобно суров поглед в очите.
Андре-Луи пак подръпна приятеля си за ръкава.
— Филип!
Филип отдръпна ръката си и продължи с фанатичен плам:
— Нима съвсем не виждате трупащите се облаци, които предвещават идването на буря? Може да си въобразявате, че тези Генерални щати, свикани от мосьо Некер и насрочени за идущата година, не ще направят нищо, освен да изнамерят нови начини за изнудване, за да ликвидират банкрута на държавата? Вие се самозалъгвате, както ще видите. Третото съсловие20, което презирате, ще се окаже преобладаващо и ще намери начин да сложи край на тази язва на привилегията, която разяжда живеца на нещастната ни родина.
Господин маркизът се размърда на стола си и най-после проговори:
— Вие имате много опасна дарба на красноречие, мосьо. И тя е по-опасна за вас, отколкото за темата ви. Защото в края на краищата, какво ми предлагате вие? Една притоплена смесица от ястия, поднасяни на опърпани ентусиасти в провинциалните литературни клубове, съставена от словоизлиянията на вашите волтеровци21 и жанжаковци22, и други подобни драскачи с изцапани пръсти. Вие нямате сред всичките ви философи нито един с достатъчно ум да разбере, че ние сме класа, осветена от древността, че нашите права и привилегии са узаконени от столетията.
19
Йов — библейски патриарх, известен като „многострадалния Иов“, образец на правоверност и много търпение.
20
Третото съсловие — селячеството и гражданите, съставящи буржоазията, противопоставени на привилегированите съсловия на дворянството и духовенството.
21
Волтеровци — от Волтер, истинското му име е Франсоа Мари Аруе (1694–1778), писател и философ, деист; с критиката си на феодалния абсолютизъм и църквата изиграл огромна роля на подготовката на Френската буржоазна революция.