Така или иначе, фактът си остава, че той внезапно се спря, сетне, с някакво непознато възклицание, средно между гняв и презрение, махна с ръка, завъртя се на токове и бързо се отдалечи с братовчеда си.
Когато ханджията и слугите му дойдоха, те завариха Андре-Луи, прегърнал трупа на умрелия си приятел, да мълви буйно на нечуващото ухо, което лежеше почти до самите му устни:
— Филип! Заговори ми, Филип! Филип… Не ме ли чуваш? О, боже господи! Филип!
От пръв поглед те разбраха, че тука не може да помогне вече нито свещеник, нито лекар. Бузата, опряна до бузата на Андре-Луи, имаше оловен оттенък, полуотворените очи бяха изцъклени и имаше малко кървава пяна по безжизнените разтворени устни.
Полузаслепен от сълзи, Андре-Луи се запрепъва подир тях, когато те понесоха трупа към хана. В малката стаичка на горния етаж, където положиха Филип, той коленичи пред леглото и стиснал ръката на покойния с двете си ръце, в безсилния си гняв му се закле, че мосьо дьо Ла Тур д’Азир скъпо ще плати за това.
— Той се боеше от твоето красноречие, Филип. В такъв случай, ако не успея да получа правосъдие за това деяние, то ще бъде безплодно и за него. От това, което го плашеше у тебе, ще пострада чрез мен. Той се боеше, че хората, повлияни от твоето красноречие, може да унищожат твари като него, Въпреки всичко хората ще бъдат доведени до това. Защото твоето красноречие и твоите доводи ще бъдат мое наследство от теб. Те ще станат мои. Няма никакво значение, че не вярвам в проповядваната от теб свобода. Аз знам тези доводи… до сетната дума и това е единственото, което има значение за нашата цел: твоята и моята. Ако нищо друго не сполучи, твоите мисли ще намерят израз в моя жив език. Така поне ще сме осуетили низката му цел да накара да млъкне гласът, от който го е било страх. Нищо няма да спечели от твоята кръв, която ще му тежи на съвестта. Този глас у тебе никога нямаше и наполовина тъй непреклонно да преследва него и хората като него, както ще го преследва гласът у мен… ако нищо друго не сполучи.
Тази мисъл го караше да ликува. Тя го успокои, тя уталожи скръбта му и той започна тихичко да се моли. Сетне сърцето му се сви, като си помисли, че Филип, мирен човек, почти свещеник, апостол на християнството, бе отишъл при създателя си с греха на разгневената си душа. И в никой случай — както ще човекът да тълкува божеството — този единствен грях не можеше да натежи повече от обичта и добротата, показвани винаги от Филип, от благородната чистота на голямото му сърце. Господ в края на краищата — мислеше си Андре-Луи — не е някакъв благородник.
V
ГОСПОДАРЯТ НА ГАВРИЙАК
За втори път този ден Андре-Луи се запъти към замъка, с бързи крачки и без да обръща внимание на любопитните погледи, които го изпращаха през цялото село, и шепота, който съпровождаше преминаването му между хората, настръхнали вече от събитието на деня, в което той е бил действуващо лице.
Беноа, възрастният личен слуга, наричан доста бомбастично „сенешал“23, го въведе в стаята на приземния етаж, която по традиция носеше името библиотека. Там все още имаше няколко полици със занемарени книги, от които бе получила името си, оловни принадлежности — двуцевки, барутници, ловджийски чанти, ножове — се натрапваха на погледа много повече, отколкото материалите за четене. Мебелите бяха тежки, дъбови, с богата резба, останали от друго столетие. Огромни масивни дъбови греди кръстосваха доста високия белосан таван.
Когато Беноа доложи за идването на Андре-Луи, набитият сеньор дьо Гравийак неспокойно крачеше назад-напред. Бил вече осведомен, както заяви веднага, за станалото в „Бретон Арме“. Мосьо дьо Шабрийан току-що бил при него и той призна, че дълбоко скърби и е дълбоко озадачен.
— Колко жалко! — заговори той. — Колко жалко! — Мосьо дьо Гравийак обори огромната си глава. — Такъв достоен за уважение младеж, толкова многообещаващ! Ах, този Ла Тур д’Азир е безмилостен човек и не търпи подобни неща. Може да е прав. Не знам. Никога не съм убивал човек за това, че има по-други възгледи от мен. Всъщност изобщо никога не съм убивал човек. Не е по моя нрав. Не бих могъл да спя нощем, ако убия. Но хората са различни.
— Въпросът е, господин кръстник, какво трябва да се направи? — каза Андре-Луи. Беше съвсем спокоен и сдържан, но много блед.