Мосьо дьо Керкадиу го загледа с неразбиращ поглед в светлите си очи.
— Че какво има да се прави, дявол да го вземе? Както ми се каза, Вилморен си позволил да удари господин маркиза.
— След най-грубо предизвикателство.
— Което сам той предизвикал с революционните си приказки. Главата на нещастника беше пълна с тези енциклопедически глупости. Ето до какво докарва прекаленото четене. Никога не съм държал на книгите, Андре, и никога не съм видял ученето да докарва до нещо друго освен неприятности. То побърква човека. Усложнява схващанията му за живота, убива простодушието, което носи вътрешното спокойствие и щастието. Нека тази ужасна случка ти послужи за предупреждение, Андре. Сам ти прекалено много се увличаш от тези модни теории за установяването на нов обществен строй. Виждаш до какво докарва всичко това! Прекрасен, достоен за уважение младеж, при това единствена опора на овдовялата си майка, се самозабравя, забравя положението си, дълга си към тази майка — всичко, и отива, та се оставя да го убият по такъв начин. Това е дяволски тъжно! Душата ми се гърчи от мъка! — Той измъкна носна кърпа и енергично си издуха носа.
Андре-Луи усети как му се свива сърцето, как се изпаряват надеждите (и без това не особено оптимистични), които; хранеше по отношение на кръстника си.
— Вие критикувате само поведението на убития и не казвате нищо за държането на убиеца — забеляза той. — Вижда ми се невъзможно да съчувствувате на такова престъпление.
— Престъпление ли? — извика пронизително мосьо дьо Керкадиу. — Боже мой, момче, ти говориш за мосьо дьо Ла Тур д’Азир!
— Да, и за гнусното убийство, което е извършил…
— Млъкни! — Мосьо дьо Керкадиу беше много категоричен. — Не мога да позволя да употребяваш за него такива изрази! Не мога да го позволя! Господин маркизът е мой-приятел, а е много вероятно скоро връзката ни да стане още по-близка.
— Въпреки случилото се?
Мосьо дьо Керкадиу не криеше нетърпението си:
— Че какво общо имат двете неща? Аз може да съжалявам за станалото. Но нямам право да го упрекна, че го е сторил. Това е приетият начин за уреждане на спречквания между благородници.
— Вие наистина вярвате в това?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, Андре? Нима ще говоря за неща, в които не вярвам? Ти започваш да ме ядосваш.
— „Не убивай“ е закон и на краля, не само на бога.
— Ти май си решил да се скараш с мен. Това е било дуел…
Андре-Луи го прекъсна:
— Било е толкова дуел, колкото ако бяха си послужили с пистолети и само този на господин маркиза беше зареден. Той покани Филип да говорят по въпроса по-нашироко със съзнателното намерение да го доведе до спречкване и да го убие. Послушайте ме, господин кръстник. Аз не ви разправям измислици, а това, което ми призна лично господин маркизът.
Повлиян от настойчивостта на младежа, мосьо дьо Керкадиу отклони погледа на бледите си очи. Той сви рамене, обърна се и бавно приближи прозореца.
— За решаване на такъв въпрос трябва съд на честта. А у нас няма съд на честта — каза той.
— Но ние имаме граждански съд.
В нов пристъп на раздразнение сеньорът рязко се завъртя пак с лице към него:
— И кой граждански съд, мислиш, би се занимал с такава жалба, каквато, изглежда, имаш предвид?
— Например съдът на кралския наместник в Рен.
— И ти смяташ, че кралският наместник ще се вслуша в твоята жалба?
— В моята може би не, мосьо. Но ако иска бихте предявили вие…
— Аз да предявя иска? — Бледите очи на мосьо дьо Керкадиу се изпълниха с ужас при такова предположение.
— Станалото се случи тука, на ваша земя.
— Аз да предявя иск срещу мосьо дьо Ла Тур д’Азир! Сигурно не си на себе си. Или си луд, луд като този твой нещастен приятел, който стигна до такъв край, понеже се бъркаше в неща, които не му влизат в работата. Езикът, който той държа тук пред господин маркиза заради Мабе, беше извънредно дързък. Може да не си знаел това. Аз съвсем не се изненадвам, че маркизът може да е поискал от него удовлетворение.
— Разбирам — промълви Андре-Луи с нотка на безнадеждност в гласа.
— Разбираш? Какво, по дяволите, разбираш?
— Че ще трябва да се осланям само на собствените си сили.
— И какво, по дяволите, възнамеряваш да правиш, ако нямаш нищо против да ми го кажеш?
— Ще отида в Рен да изложа фактите пред кралския наместник.
— Той ще е твърде зает, за да те приеме — И мислите на мосьо дьо Керкадиу малко непоследователно промениха насоката си, както става със слабите умове. — В Рен има вече достатъчно много неприятности заради тези щури Генерални щати, с които прекрасният мосьо Некер щял да оправи финансите на кралството. Като че ли някакво си дребно швейцарско чиновниче, което е и проклет протестант, би могло да сполучи там, където са се провалили такива мъже като Калон24 и Бриен25.