— Надали е имало дуел, за който не би могло да се използува същият евтин аргумент.
— Но не винаги да се получи същото правосъдие. Обаче Поне в един случай той е бил използуван с успех.
— С успех ли? Кога е било това?
— Преди десет години в Дофине. Имам предвид случая с мосьо дьо Жевр, който принудил мосьо дьо Ла Рош Жанин да се дуелира с него и да го убие. Мосьо дьо Жанин бил от влиятелно семейство, което положило крайни усилия да получи правосъдие. То изтъкнало точно същите аргументи, каквито сега имаме налице срещу мосьо дьо Ла Тур д’Азир. Ако си спомняте, съдът счете, че мосьо дьо Жевр е отправил предизвикателството нарочно, намери го виновен в предумишлено убийство и той бе обесен.
Мосьо дьо Ледигиер избухна отново.
— Вие ще ме уморите! — възкликна той. — Нима имате наглостта да намеквате, че мосьо дьо Ла Тур д’Азир трябва да бъде обесен? Така ли?
— Защо не, мосьо, щом такъв е законът и има прецедент, какъвто ви посочих, и ако може да се установи, че изложеното от мен е истина, а то ще се установи много лесно?
— И вие ме питате защо не? Вие имате нахалството да питате това?
— Имам, мосьо. Можете ли да ми отговорите? Ако не можете, мосьо, ще ми стане ясно, че докато едно влиятелно семейство, като това на Ла Рош Жанин, може да пусне в ход съдилищата, тези съдилища не правят нищо за малко известните и невлиятелните, колкото брутално и да са онеправдани от някой голям благородник.
Мосьо дьо Ледигиер разбра, че със спор не ще постигне нищо срещу този безстрастен, твърд младеж. И стана грубо заканителен:
— Бих ви посъветвал да се махате веднага оттук и да бъдете благодарен, че случайно сте си отишли здрав и читав.
— Трябва ли в такъв случай да разбирам, мосьо, че случаят ще остане неразследван? Че нищо от това, което мога да кажа не ще ви трогне?
— Трябва да разберете, че ако сте още тука след две минути, ще бъде много по-зле за вас — И мосьо дьо Ледигиер позвъни със сребърното звънче на масата си.
— Аз ви осведомих, мосьо, че е имало дуел, така наречен „дуел“, и един човек е бил убит. Изглежда, трябва да напомня на вас, пълномощника на кралското правосъдие, че дуелите са противозаконни и че е ваше задължение да направите разследване. Аз идвам като адвокат на осиротялата майка на мосьо дьо Вилморен да искам от вас да проведете полагащото се разследване.
Вратата зад Андре-Луи тихо се отвори. Мосьо дьо Ледитиер, пребледнял от гняв, едва се сдържаше.
— Вие се мъчите да ни принудите, така ли, безочлив негоднико? — изръмжа той. — Вие смятате, че кралското правосъдие трябва, без да мисли, да се подчини на гласа на всеки нахален плебей? Чудя се на собственото ми търпение към вас. Но ви давам последно предупреждение, господин адвокат: повъздържайте дръзкия си език или ще имате основание горчиво да съжалявате за речовитостта му — Той махна презрително с украсената си със скъпоценни камъни ръка и рече на разсилния, застанал зад Андре: — Изведи го!
Андре-Луи се поколеба за миг. Сетне сви рамене и се обърна. Това бе наистина вятърна мелница, а той — жалък Рицар на печалния образ28. Да я нападне по-отблизо, би значило да бъде разкъсан на парчета. Въпреки това на прага младежът пак се обърна.
— Мосьо дьо Ледигиер — каза той, — мога ли да ви разкажа един интересен факт от естествознанието? Тигърът е велик господар на джунглата и столетия е бил ужасът на по-дребните зверове, в това число и на вълка На вълка, който сам е ловец, му омръзна да бъде предмет на лов. Той започна да се сдружава с други вълци, а след това вълците, принудени да се събират на глутници, откриха силата на глутницата и тръгнаха на лов за тигъра с бедствени за него последици. Би трябвало да се запознаете с Бюфон29, мосьо дьо Ледигиер.
— Мисля, че тази сутрин се запознах с един галфон — презрително го подигра в отговор мосьо дьо Ледигиер. Ако не се смяташе за духовит, вероятно изобщо не би благоволил да му отговори. — Не ви разбирам — добави той.
— Но ще разберете, мосьо дьо Ледигиер, ще разберете — каза Андре-Луи и излезе.
VII
ВЯТЪРЪТ
Беше счупил без успех копието си о вятърната мелница (този образ, подсказан от мосьо дьо Керкадиу, не му излизаше от ума) и бе чист късмет — той си даваше сметка, — че се е отървал, без да пострада. Оставаше самият вятър — вихърът. А събитията в Рен, отражение на по-застрашителните събития в Нант, бяха помогнали този вятър да задуха в негова полза.
29
Бюфон, Жорж Луи Льоклер (1707–1788) — естественик, академик; основен труд „Естествена история“ (36 тома). Поддържал единството на растителния и животинския свят; противно на Линей, защищавал изменението на видовете под влиянието на условията и средата.