Това подействува като електрически ток. Едно раздвижване, като разширяващ се воден кръг, пробягна по развълнуваните, обърнати нагоре човешки лица и настъпи мъртва тишина. В тази пълна тишина те гледаха слабия младеж, без шапка, с дълги кичури черна коса, развени от ветреца, с кърпата на врата раздърпана, лицето пребледняло, очите пламтящи.
Андре-Луи усети изведнъж да го залива вълна от възторг, когато долови инстинктивно, че с един замах е грабнал тази тълпа и че я държи здраво във властта на своя повик и своята смелост.
Дори Льо Шапелие, макар все още да стискаше глезена му, беше спрял да го дърпа. Реформаторът, при все че оставаше непоклатимо убеден в намеренията на Андре-Луи, за момент се обърка от първата нотка на призива му.
И тогава, бавно, внушително, с глас, който ясно се чуваше във всичките краища на площада, младият адвокат от Гаврийак заговори:
— Изтръпнал от ужас пред подлото деяние, извършено тук, аз искам да чуете моя глас. Вие видяхте убийството, извършено пред очите ви, убийство на човек, който благородно, без да помисли за себе си, даде гласност на неправдите, потискащи всички нас. Уплашени от този глас, за да се укрият от истината, както гнусните гадини се крият от светлината, нашите потисници подпратиха свои агенти, които да го накарат да млъкне, лишен от живота.
Льо Шапелие пусна най-после глезена на Андре-Луи, както бе вдигнал поглед към него в безкрайно изумление. Като че ли в този младеж нямаше преструвка, по изключение той беше сериозен и по изключение защищаваше правилната страна. Какво му беше станало?
— От убийци можете ли да чакате нещо друго освен убийство? Искам да ви разкажа за една случка, която ще ви покаже, че това, на което сте били свидетели тука днес, не е нищо ново; тя ще разбули пред вас силите, срещу които трябва да се борите. Вчера…
Той не можа да продължи. В тълпата, може би на двадесетина крачки от него, един глас изкрещя:
— Още един от тях!
Веднага след вика се чу пистолетен изстрел и куршумът се сплеска в бронзовата фигура точно зад Андре-Луи.
В същия миг сред тълпата настъпи бъркотия, най-силна около мястото, откъдето беше дошъл гърмежът. Нападателят се намираше сред значителна група от опозицията, група, която се видя веднага обкръжена от всички страни и едва смогваше да го запази.
Откъм подножието на паметника екнаха гласовете на студентите, които в хор с Льо Шапелие замолиха Андре-Луи да потърси прикритие.
— Слез! Слез долу веднага! Ще те убият, както убиха Ла Ривиер.
— Нека ме убият! — Той разпери ръце с безкрайно театрален жест и се изсмя. — Аз стоя тука в тяхната власт. Нека, ако искат, да добавят моята кръв към кръвта, която скоро ще се надигне и ще ги задави. Нека ме убият. Това е занаят, от който те разбират. Но докато не го направят, не ще могат да ми попречат да ви говоря, да ви разкажа какво можете да очаквате от тях — И той пак се изсмя, не само от възбуда, както предполагаха тези, които го гледаха отдолу, но и понеже се забавляваше. Забавляваха го две неща. Едното беше откритието, че изрича с лекота най-подходящите фрази, с които може да се разпалят страстите на една тълпа; другото беше споменът за това как лукавият кардинал дьо Рец32, за да събуди у хората съчувствие към себе си, бе наемал разни негодници да стрелят срещу каретата му. Той беше точно в същото положение, както този архиполитик. Наистина Андре-Луи не беше наел човека да даде този пистолетен изстрел, но въпреки това му бе благодарен и готов да извлече най-голямата възможна полза от тази постъпка.
Групата, която полагаше усилия да запази атентатора, продължаваше да се бие, като се мъчеше да си проправи път през разяреното люшкащо се множество.
— Пуснете ги да си вървят! — провикна се Андре-Луи. — Има ли значение дали ще бъдат с един убиец повече или по-малко? Пуснете ги да си вървят и слушайте какво ще ви кажа, съотечественици!
И след малко, когато редът бе донякъде възстановен, младежът започна своя разказ. Сега с прости думи, но със сила и непосредственост, които караха да се почувствува всяка изречена от него мисъл, Андре ги покърти с описанието на случилото се предишния ден в Гаврийак. Той изтръгна от тях сълзи с трогателната картина на осиротялата вдовица Мабе и трите й гладуващи, бедствуващи деца, „останали без баща, за да бъде отмъстена смъртта на един фазан“, и за осиротялата майка на този мосьо дьо Вилморен, ренски студент, известен на мнозина от тях тук, паднал убит в благороден опит да се бори за каузата на един гладуващ представител на тяхната измъчена класа.
— Маркиз дьо Ла Тур д’Азир каза за него, че имал твърде опасна дарба на красноречие. Той го уби именно за да пресече смелия му глас. Но той не сполучи да постигне целта си. Защото аз, приятелят на бедния Филип дьо Вилморен, поех върху плещите си неговото апостолство и ви говоря днес с неговия глас.
32
Кардинал дьо Рец (1614–1679) — протосингел (помощник) на парижкия епископ, изиграл важна роля във Фрондата (движението против абсолютизма).