Това бе изявление, което най-после помогна на Льо Шапелие да разбере поне отчасти тази озадачаваща промяна у Андре-Луи, накарала го да измени на тези, които му даваха работа.
— Не съм тук само за да искам от вас да отмъстите на убийците на Филип дьо Вилморен — продължи Андре-Луи. — Аз съм тук, за да ви съобщя онова, което щеше да ви каже днес той, ако беше останал жив.
Дотук беше поне откровен. Но не добави, че това са неща, в които сам той не вярва, които смята за лицемерни приказки, с помощта на които амбициозната буржоазия, говореща с устата на адвокатите — тази нейна част притежава дар слово, — се мъчи да наруши в своя полза съществуващото положение на нещата. Той внуши на слушателите си естественото убеждение, че изразяваните от него възгледи са възгледи, които притежава.
И сега със страшен глас, с красноречие, което изумяваше самия него, осъди инертността на кралското правосъдие, когато вината е у силните на деня. Заговори с хаплив сарказъм за кралския им наместник мосьо дьо Ледигиер.
— Чудно ли ви е — попита ги той, — че мосьо дьо Ледигиер прилага законите така, щото да бъдат винаги в полза на големите ни благородници? Би ли било справедливо, би ли било логично да ги прилага другояче?
Той направи театрална пауза, за да могат те да разберат сарказма. И тази пауза събуди наново съмненията на Льо Шапелие и сложи край на зараждащото се у него убеждение в искреността на Андре-Луи. Какво ли целеше той сега?
Съмненията му не продължиха дълго. Когато продължи, Андре-Луи заговори, както според него щеше да говори Филип дьо Вилморен. Толкова често беше спорил с него, толкова често бе посещавал Литературния клуб, знаеше наизуст всичките високопарни изрази на реформаторите, които все пак бяха верни по същество.
— Помислете в края на краищата какъв е съставът на тази наша Франция. Един милион нейни жители принадлежат към привилегированите класи. Те съставляват Франция. Те са Франция. Защото положително не бихте могли да предположите, че останалите имат някакво значение. Не може да се твърди, че двадесет и четири милиона души влизат в сметката, че представляват този велик народ или че съществуват с някаква друга цел, освен да робуват на милион избрани.
Горчив смях разлюля тълпата.
— Видели своите привилегии застрашени от нахлуването на тези двадесет и четири милиона, повечето простолюдие, може би създадено от бога, наистина, но явно създадено така, че да бъде роб на привилегированите — нима ви изненадва, че те е трябвало да сложат раздаването на кралското правосъдие в здравите ръце на ледигиеровци, хора, които нямат ум да мислят и сърца да се трогват? Помислете си какво е това, което трябва да се защищава от нападението на нас, другите: простолюдието. Помислете си за тези няколко феодални права, които са застрашени да бъдат пометени, в случай че привилегированите се подчинят дори на заповедите на своя суверен и допуснат Третото съсловие да има равен брой гласове с тях! Какво ще стане с правото на разкопаване на земята, с parciere върху овощните дървета, на carpot върху лозите? Какво ще стане с corvees, с които налагат принудителния труд, с ban de vendage, който им дава първата реколта, с banvin33, който им дава възможност да контролират по най-изгоден за тях начин продажбата на вино? Какво да кажем за правото им да изстискат с данъци и сетната пара на народа за издръжката на разкошните им мнения; ами cens34, lods-et-ventes35, които поглъщат една пета от стойността на земята, blairee, което-трябва да се плаща, преди да могат стадата да пасат на общинските мери, pulverage за обезщетяването им зарад прахоляка, вдиган по техните пътища от стадата, които отиват на пазар, sextelage36 върху всичко, предлагано за Продан по обществените пазарища, etalonnage37 и всичко останало? Какво ще кажете за правата им да взимат хора и добитък за полска работа, да събират данък за преминаване през реки със салове и по мостове, за изкопаване на кладенци, за зайчарници и гълъбарници и за палене на огън, като последното им осигурява доход от всяко селско огнище? Какво ще кажете за изключителните им права на лов и риболов, нарушаването на които се смята почти за углавно престъпление?
Ами какво да кажем за другите им права, непоносими и гадни — над живота и тялото на техните крепостни — права, които макар да се упражняват рядко, никога не са били отменени. До днес, ако някой благородник, завърнал се от лов и решил да заколи двама свои крепостни, за да измие и освежи краката си с тяхната кръв, поиска да се оправдае, за него ще е напълно достатъчно да заяви за абсолютното си право на феодал.
35
Lods-et-ventes (фр.) — правото на господаря да взема процент върху наследствен имот, продаден в неговите владения.