И така той пристигна без всякакви съмнения с противодържавното поръчение в прекрасния град Нант, който с широките си улици и великолепно пристанище съперничеше по благоденствие на Бордо и Марсилия.
Андре-Луи намери хан на Ке ла Фес; там настани коня си и обядва в нишата на един прозорец, който гледаше към редицата дървета край кея и широката гръд на Лоара, където се полюшваха на котва търговски кораби от всички националности. Слънцето отново беше пробило облаците и лееше бледата си зимна светлина върху жълтите води и високите мачти.
По кейовете имаше движение, каквото се наблюдава на подобно място в Париж. Чуждестранни моряци с чудати дрехи и грубо звучаща чудата реч, снажни рибарки с кошове херинги на главите, с широки фусти над босите крака, пискливо и почти неразбираемо предлагащи стоката си, лодкари с плетени шапки и широки панталони, запретнати до колене, селяни с кожухчета от козя кожа и дървени обувки, потропващи по облите камъни на уличната настилка, строители и работници от корабостроителниците, кърпачи на мехове, ловци на плъхове, водоносачи, продавачи на мастило и други амбулантни търговци. И тук-таме сред тази маса на пролетариата, която сновеше насам-натам, Андре-Луи виждаше занаятчии с тъмни дрехи, търговци с дълги, подплатени с кожа палта; от време на време някой големец от търговския свят минаваше с кабриолет, теглен от чифт коне, и коларят плющеше с камшика и викаше „Gare!“38; от време на време се мяркаше носилка с някоя фина дама, а понякога до нея ситнеше и се препъваше придружаващ я абат от епископията; в други моменти се появяваше надменно препускащ на кон офицер с червена униформа; а веднъж изникна парадна каляска на благородник с герб на вратите и двама напудрени лакеи с бели чорапи и разкошни ливреи, увиснали на стъпалото отзад. Имаше и капуцини с кафяви раса, и бенедиктинци с черни, и безброй свещеници, защото в шестнадесетте енории на Нант добре служеха на господа; а в пълна противоположност на тях имаше мършави и дрипави авантюристи и жандарми със сини куртки и гети на краката — важно разхождащи се пазители на реда.
В човешкия поток, който прииждаше и се оттичаше под прозореца, откъдето Андре-Луи го наблюдаваше, можеше да се видят представители на всички класи, влизащи в състава на седемдесетте хиляди жители на този богат и трудолюбив град.
От прислужника, който задоволи скромните му нужди, като му поднесе супа, варено говеждо и мяра vin gris39, Андре-Луи се осведоми за настроенията в града. Прислужникът, непоколебим поддръжник на привилегированите класи, със съжаление призна, че в града царяла несигурност. Много щяло да зависи от това, което ставало в Рен. Ако е вярно, че кралят е разпуснал Щатите на Бретан, всичко щяло да мине добре и недоволниците нямало да имат основания за по-нататъшни безредици. В Нант имало вече предостатъчно неприятности. Хората не искали те да се повторят. Плъзнали били какви ли не слухове и още от ранна сутрин тълпи обсаждали входа на Търговската камара за по-определени новини. Но по-определени новини трябвало тепърва да се очакват. Не се знаело със сигурност дори дали негово величество е наистина разпуснал Щатите.
Часовникът биеше два — най-оживеният час на борсата, когато Андре-Луи стигна Плас дю Комерс. Този площад, където се издигаше величествената класическа сграда на Борсата, бе така претъпкан, че младежът се видя принуден почти с бой да си пробие път до стъпалата на великолепния йонийски портал. Една дума щеше да бъде достатъчна да му отвори пътя в миг. Но хитра мисъл го накара да мълчи. Щеше да се стовари върху главите на това чакащо множество като гръмотевичен удар, точно както предишния ден се беше стоварил върху главите на тълпата в Рен. Не искаше да загуби нищо от ефекта на изненадата при появата си.
Този дом на търговията ревниво бе пазен околовръст от редица разсилни, въоръжени с тояги — охрана, толкова набързо събрана от търговците, колкото и явно необходима. Един от тях сега успя да прегради пътя на младия адвокат, когато направи опит да поеме по стъпалата.
Андре-Луи съобщи шепнешком кой е.
Тоягата незабавно се отпусна и той мина и се заизкачва по стълбището подир разсилния. Горе, пред прага на Камарата, Андре-Луи спря и задържа водача си.
— Аз ще чакам тук — заяви той. — Доведи при мен председателя.
— Вашето име, мосьо?
Готов насмалко да му отговори, Андре-Луи си спомни предупреждението на Льо Шапелие за опасността, с която бе изпълнена мисията му, и дадения му на сбогуване съвет да укрива самоличността си.