Филип поседя замислено за миг. Сетне отвърна на нападката:
— Ти не говориш за превишенията, за страшните, непоносими превишения на властта, от които страдаме сега.
— Където има власт, винаги ще има превишения на властта.
— Но не когато използуването на тази власт зависи от справедливото й приложение.
— Използуването на властта е власт. Не можем да нареждаме на тези, които разполагат с нея.
— Народът може… народът със своята сила.
— Пак ще те попитам: когато казваш „народът“, сигурно имаш предвид масите? Положително. Каква власт могат да упражняват масите? Те знаят да вилнеят. Знаят да горят и колят известно време. Но не могат да упражняват трайна власт, защото то изисква качества, каквито масите не притежават, понеже иначе нямаше да бъдат маси. Неизбежната, трагична последица на цивилизацията са масите. Колкото до останалото, превишенията на властта може да се поправят от справедливостта, ако я няма у просветените, не може да се намери никъде изобщо. Мосьо Некер9 трябва да се занимае с оправяне на превишенията и ограничаване на привилегиите. Това е решено. Тъкмо с тази цел трябва да се съберат Генералните щати10.
— А какво многообещаващо начало сложихме ние в Бретан, бога ми! — възкликна Филип.
— Пфу! Това не е нищо. Естествено благородниците няма да отстъпят без борба. Безсмислена и смешна борба, но… предполагам, че е в човешката природа да вършим безсмислени и смешни неща.
Мосьо дьо Вилморен стана унищожително саркастичен:
— Вероятно ще окачествиш и застрелването на Мабе като безсмислено и смешно. Не бих се учудил дори да те чуя да твърдиш в защита на маркиз дьо Ла Тур д’Авир, че ловният му надзирател се е показал милостив, като е застрелял Мабе, защото единствената друга възможност е щяла да бъде доживотна каторга.
Андре-Луи допи шоколада, остави чашата и свършил закуската, бутна назад стола.
— Признавам, че ми липсва твоето безкрайно милосърдие, драги Филип. Аз съм покъртен от съдбата на Мабе. Но след като превъзмогнах душевното потресване от тази новина, не забравям, че в края на краищата смъртта е сполетяла Мабе, когато е крал.
Мосьо дьо Вилморен скочи прав от възмущение.
— Може ли да се очаква друго гледище от човек, който е помощник финансов управител на един благородник и представител на благородник в Щатите на Бретан!
— Филип, справедливо ли е това? Ти ми се сърдиш! — възкликна с искрена загриженост Андре-Луи.
— Аз съм засегнат — призна Вилморен. — Аз съм дълбоко засегнат от твоето отношение. И не съм единственият, който се възмущава от реакционните ти тежнения. Знаеш ли, че Литературният клуб мисли сериозно да те изключи?
Андре-Луи сви рамене:
— Това нито ме изненадва, нито ме тревожи.
Мосьо дьо Вилморен продължи разпалено:
— Понякога мисля, че нямаш сърце. За тебе винаги важи законът, а не справедливостта. Струва ми се, че съм сгрешил, като съм дошъл при теб. Ти надали ще можеш да ми помогнеш при разговора с мосьо дьо Керкадиу — Той взе шапката си явно с намерението да си върви.
Андре-Луи скочи и го хвана за ръката.
— Кълна се, че никога вече не ще се съглася да говоря с теб за право и политика, Филип! Аз те обичам твърде много, за да се карам с теб заради чуждите неприятности.
— Но аз ги приемам като мои собствени! — буйно настоя Филип.
— Точно така постъпваш и аз те обичам заради това. Правилно е да го вършиш. Ти ще бъдеш свещеник, а работите, на всекиго влизат в работата на свещеника. Пък аз съм, адвокат — финансов управител на един благородник, както: казваш, — а в работата на адвоката влиза работата на неговия клиент. Това е разликата между нас. Въпреки това няма да се отървеш от мен.
— Но аз ти казвам откровено, че сега, като го пообмислих, бих предпочел да не идваш с мен при мосьо дьо Керкадиу. Задълженията ти към твоя клиент не могат да ми бъдат от полза.
Ядът му беше преминал, но решението оставаше твърдо и почиваше на изложеното от него основание.
— Добре — каза Андре-Луи. — Да бъде, както искаш. Обаче нищо не може да ми попречи поне да дойда с теб до-замъка и да почакам, докато отправиш искането си към мосьо дьо Керкадиу.
Така те излязоха като добри приятели, понеже благият нрав на мосьо дьо Вилморен не познаваше злобата, и заедно се запътиха нагоре по стръмната главна улица на Гаврийак.
9
Некер (1732–1804) — швейцарец, министър на финансите при Луи XVI, баща на мадам дьо Стал.
10
Генерални щати — висша съсловно-представителна институция във Франция (XIV–XVIII век), състояща се от представители на духовенството, благородниците и градовете. Свикани в 1789 г., за първи път след 1614 г., пред назряващата буржоазна революция, по решение на депутатите от Третото съсловие, превърнати в Национално събрание.