Така суетността и амбицията се бореха с доброто начало у нея и за нейна голяма досада доброто начало не се оставяше да бъде напълно убедено.
В това време мосьо дьо Ла Тур д’Азир се качваше в каляската си. Беше се сбогувал с мосьо дьо Керкадиу, а също така беше казал няколко думи и на мосьо дьо Вилморен, в отговор на които мосьо дьо Вилморен се поклони с мълчаливо съгласие.
Каляската замина с напудрения лакей със синьо-златната: ливрея, застанал много сковано отзад, докато мосьо дьо Ла Тур д’Азир се кланяше на мадмоазел, която пък му махаше с ръка в отговор.
След това мосьо дьо Вилморен хвана Андре-Луи под ръка и му рече:
— Ела, Андре.
— Но вие ще останете на обед, и двамата! — възкликна гостоприемният господар на Гаврийак. — Има да пием една наздравица — добави той и намигна, като посочи с поглед приближаващата се мадмоазел Алин. Той не умееше да си служи с хитрини, този добряк.
Мосьо дьо Вилморен се извини, че имал среща, която не му позволявала да приеме тази чест. Държеше се много неотстъпчиво и официално.
— А ти, Андре?
— Аз ли? О, аз също участвувам в тази среща, кръстнико — излъга той, — освен това имам предубеждение против наздравиците.
Нямаше желание да остане. Беше го яд на Алин заради приветливото й държане спрямо мосьо дьо Ла Тур д’Азир и мръсната сделка, която тя според него беше решила да сключи. Той страдаше от разбиването на една илюзия.
III
КРАСНОРЕЧИЕТО НА МОСЬО ДЬО ВИЛМОРЕН
Този път, докато слизаха заедно от хълма, замисленият и мълчаливият беше мосьо дьо Вилморен, а приказливият — Андре-Луи. Беше избрал „жената“ за тема на сегашната си беседа. Твърдеше (съвсем неоправдано), че е открил жената тази сутрин, и това, което говореше за нежния пол, не беше ласкаво, а от време на време почти вулгарно. Мосьо дьо Вилморен, след като разбра каква е темата, не го слушаше. Колкото и странно може да изглежда това за един френски абат от негово време, мосьо дьо Вилморен не се интересуваше от жени. Бедният Филип правеше изключение в няколко отношения.
Срещу „Бретон Арме“, хана и пощенската станция в началото на село Гаврийак, мосьо дьо Вилморен прекъсна другаря си тъкмо когато се беше издигнал до най-шеметни височини в язвителните си нападки, и Андре-Луи, възвърнат по този начин към действителността, забеляза, че каляската на мосьо дьо Ла Тур д’Азир стои пред вратата на странноприемницата.
— Не ми се вярва да си ме слушал — каза той.
— Ако беше по-малко увлечен от това. което казваше, може би щеше да го забележиш по-скоро и нямаше да говориш на вятъра. Работата е там, че ти ме разочароваш, Андре. Ти като че ли забрави за какво бяхме отишли. Аз имам среща тука с господин маркиза. Той желае да чуе от мене нещо повече по въпроса. Горе в Гаврийак не можах нищо да свърша. Така се случи, че моментът не бе подходящ. Но аз се надявам на господин маркиза.
— Надяваш се за какво?
— Че ще направи, каквото е във властта му, за да поправи стореното. Ще се погрижи за вдовицата и сирачетата. Защо иначе ще иска да чуе от мен нещо повече?
— Необичайно благоволение — забеляза Андре-Луи и цитира: — „Timeo Danaos et dona ferentes.“18
— Защо? — попита Филип.
— Да отидем да видим защо… освен ако смяташ, че аз ще преча.
Ханджията въведе двамата младежи в една стая отдясно, освободена за господин маркиза, докогато желае да й окаже честта да я използува. Огън от големи цепеници гореше ярко в дъното и пред него седяха сега мосьо дьо Ла Тур д’Азир и братовчед му шевалие дьо Шабрийан. И двамата се изправиха при влизането на мосьо дьо Вилморен. Андре-Луи влезе подир него, но се забави, за да затвори вратата.
— Много съм ви признателен за незабавното внимание, мосьо дьо Вилморен — каза маркизът, но с такъв студен тон, че бе в разрез с учтивостта на думите.
— Заповядайте, седнете. А, Моро? — Във въпроса прозвуча ледена нотка. — Той идва с вас, мосьо?
— Ако нямате нищо против, господин маркизе.
— Защо да имам? Намерете си стол, Моро — Той говореше през рамо, като на лакей.
— Много любезно от ваша страна, мосьо — каза Филип, — да ми предложите тази възможност да ви изложа по-нататък въпроса, който ме накара да отида толкова безплодно, както се случи, в Гаврийак.
18
Timeo Danaos et dona ferentes (лат.) — страхувам се от данайците дори когато поднасят дарове.