— Но някои от тях мърдаха — изхълца тя.
— Наблизо ли живееш? — попита мъжът.
— Не точно.
— Как се казваш?
Тя беше толкова уплашена и разстроена, че по най-глупав начин му каза и след това съвсем малоумно добави:
— Ако си мислите, че съм инспекторка от Департамента по селско стопанство или някое дружество за защита на животните — тя поклати глава, — не, просто дойдох да си купя кученце. Забравих, че е празник. Разбирам, че животните се разболяват. Кучешка кашлица, парвовирус. Ако едно се разболее, всички ще се заразят.
Мъжът и жената я гледаха мълчаливо, сякаш нямаше нужда да говорят, за да измислят план.
— Знаеш ли какво, утре ще получим нова пратка, всякакви видове, от които да си избереш. Ела утре и си избери каквото ти хареса. За сметка на магазина. Искаш ли спрингер шпаньол? Или болонка? А какво ще кажеш за дакел?
Злата жена — не можеше да спре да плаче — каза:
— Съжалявам. Малко съм пияна.
Жената взе флакона с освежител от касата и тръгна към мазето. Затвори вратата, но Злата жена я чуваше как слиза по стълбите. Мъжът с каубойската шапка я хвана за ръка и я изведе от магазина. Шофьорът с ливрея и шапка слезе от черната лимузина и им отвори задната врата.
— Качи се, ще те закарам. Прекалено студено е да вървиш пеша — каза мъжът с каубойската шапка. — Къде живееш?
Луси се запита дали Оскар Бейн е знаел, че приятелката му има осемнадесет потребителски имена. Той не беше толкова сложен, а и вероятно бе по-честен, и използваше само едно.
— Всяко от нейните има определено предназначение — каза Луси на Бъргър. — Гласуване в допитвания, писане в блог, посещение на определени чатове, публикуване в интернет на потребителски рецензии, абонамент за различни онлайн публикации, а няколко са за получаване на онлайн новини.
— Това е прекалено — каза Бъргър и си погледна часовника.
Луси можеше да се сети само за неколцина души, на които им беше по-трудно да стоят мирни. Бъргър беше като колибри, което никога не каца напълно, и колкото по-неспокойна ставаше, толкова повече Луси забавяше нещата. Реши, че това е голяма ирония, защото почти винаги беше обратното.
— В наше време вече не е — възрази Луси. — Нейната поща е безплатна, стига да не иска допълнителни услуги. Но обикновени абонаменти? Могла е да открие колкото си иска, след като са безплатни, и не е било нужно да разкрива никаква лична информация, освен ако не пожелае. Срещала съм хора, които имат стотици имена — направо тълпа от един човек. С тях разговарят в различни чатове или коментарни рубрики, съгласяват се или спорят. Може би си купуват разни неща или абонаменти, които не искат лесно да бъдат свързани с тях. Или по някаква друга причина. Обаче с редки изключения независимо колко псевдонима има лицето, обикновено има един, който, така да се каже, е то самото. Онзи, който използват за обикновената си кореспонденция. Оскар е Карбейн, много откровено, а и елементарно: закачаш фамилията към втората сричка на малкото име. Освен ако хобито му не е органичната химия и не намеква за нестандартното наименование на метана — карбейн, което обаче не е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия. Тери е Лунаси и мисля да погледнем първо тези имейли.
— Защо студентка по криминологична психология би си избрала такова потребителско име? — попита Бъргър. — Изглежда най-малкото доста безчувствено да намекваш за лудост и побъркани25. Що за пренебрежително отношение от времето на Средновековието! Всъщност май не става дума за липса на чувствителност, а за коравосърдечност.
— Може да е била нечувствителна и коравосърдечна. Аз не съм от тези, които обожествяват мъртвите. Множество жертви на убийство не са били непременно мили люде като живи.
— Дай да започнем от средата на декември и да се придвижим към по-скорошните — каза Бъргър.
От петнадесети декември насетне бяха изпратени сто и тридесет електронни писма. Седем бяха до родителите на Тери в Скотсдейл, а всички останали бяха между нея и Оскар Бейн. Луси ги подреди по часове и дати, без да ги отваря, за да провери дали има някакъв шаблон и кой пише най-често и по кое време.
— Много повече са от него — каза накрая. — Почти три пъти повече. Изглежда, й е писал по всяко време. Не виждам имейли от нея, които да са изпратени по-късно от осем вечерта. Всъщност през повечето дни от седмицата няма нищо от нея след четири следобед. Това е наистина странно. Човек може да си помисли, че е работила нощна смяна.
25
Има се предвид значението на думите Lunacy и Lunatic, като Тери изписва потребителското си име като Lunasee. — Б.пр.