Нанси го предупреди, че ако не ходи редовно на събиранията на Анонимните алкохолици, ще стане сух алкохолик, което означава човек, който става гневен, зъл, натрапчив и губи контрол, ако не се е възползвал от удоволствието да изгълта десетина бирички. Най-близкото място за срещи на АА-тата, както ги наричаше Марино, беше една църква недалеч от Центъра за сплитане на африкански прически и поради това доста удобно за него. Но той не стана нито редовен, нито нередовен. Когато се нанесе тук, ходи три пъти три последователни дни, чувстваше се ужасно неудобно, когато участниците, подозрително мили и дружелюбни, обикаляха из стаята, представяха му се и не му оставиха никакъв избор, освен тържествено да се закълне, сякаш е пред съд:
— Аз съм Пийт и съм алкохолик.
— Здравей, Пийт.
Той написа на Нанси имейл, в който обясняваше, че е срещу природата и обучението на едно ченге да признава каквото и да било, особено в помещение, пълно с непознати, всеки от които би могъл да се окаже сух пияница боклук, когото някой ден може да му се наложи да затвори. Между другото му трябваха само три дни, за да изпълни всички дванадесет стъпки4, макар че реши да не прави списък с лица, които е наранил, и да не се извинява. Оправданието му беше стъпка девета, в която се казва, че човек не бива да се извинява, ако ще нарани допълнително хората, на които е навредил, и той реши, че това включва всички.
Десета стъпка беше по-лесна и той напълни цяло тефтерче с онези, които бяха постъпили лошо с него през живота му. Не включи Скарпета в нито един от двата списъка, докато не се случи едно странно произшествие. Намери апартамента, където живееше сега, и се спазари с наемодателя за поносим наем в замяна на услуги като оправяне с изваждане на наематели, и откри, че жилището е съвсем близо до офиса на бившия президент Бил Клинтън в четиринадесететажната сграда, край която често минаваше на път за спирката на метрото на 125-а улица и „Ленъкс“. Като се замисли за Бил Клинтън, се сети и за Хилъри Клинтън и това го накара да се замисли за жени, които са достатъчно силни, за да са президенти или друг вид световни водачи. А това доведе до мисли за Скарпета.
Стигна дотам, че едва не обърка двете в мечтите си. Виждаше Хилари по Си Ен Ен, след това Скарпета по Си Ен Ен и когато накрая сменяше каналите в отчаян опит да отклони вниманието си с някой мач или платен филм, беше потиснат. Сърцето го болеше като зъб с абсцес. Обземаха го мисли за Скарпета и за списъците, в които тя не беше. Надраскваше името й в единия, след това го зачертаваше и я вписваше в другия. Фантазираше си какво ли би било, ако тя е президент. Изведнъж щеше да се озове в списъка със заплахите за безопасността на Тайните служби и щеше да му се наложи да бяга в Канада.
Или може би в Мексико. Беше прекарал няколко години в Южна Флорида и се оправяше по-добре с испаноговорещите, отколкото с онези, които говореха френски. Никога не беше разбирал французите и не харесваше храната им. Какво говори за една страна фактът, че няма национална бира като „Будвайзер“, „Корона“, „Дос Екис“, „Хайнекен“ или „Ред Страйп“?
Изяде второ парче навито на руло пуешко и отпи глътка „Шарпс“. Наблюдаваше хората, чиито единствени амбиции бяха западноиндийски ресторанти за вкъщи, бутици, барове за плодови сокове, шивачници или може би намиращият се наблизо театър „Аполо“, шумотевицата от автомобили, камиони и пешеходци — рязък оркестър, който изобщо не му пречеше. При топло време държеше прозореца отворен, докато не можеше повече да понася праха. Онова, което избягваше, беше тишината. Беше му писнало от нея по време на рехабилитацията, където не му позволяваха да слуша музика или да гледа телевизия, защото главата му трябваше да е пълна само с признанията на пияници и наркомани, и неговите собствени натрапчиви мисли и спомените за откровени до неудобство разговори с Нанси.
Стана от стола и вдигна напоената с мазнина и горчица картонена чиния, салфетката и празната бутилка „Шарпс“. Кухнята беше само на шест крачки, малкият прозорец над умивалника му разкриваше изглед към бетон, покрит с изкуствена трева, алуминиеви маси и столове, заобиколени с телена ограда — това се рекламираше като задния двор на кооперацията.