— Това не означава, че не го е донесъл в комплекта си за убийство и че после не го е отнесъл. Не казвам, че Оскар го е направил, а убиецът, но не казвам и че те двамата не са едно и също лице.
Кафявите очи на Моралес се бяха впили настойчиво в нейните. Той сякаш едновременно се забавляваше, но беше и ядосан.
— Обаче ти залагаш на това, че в нейния апартамент няма нищо — продължи той. — Снощи не знаех, че търсим глайтгел, защото аутопсията още не беше направена. Но потърсих, когато се върнах.
Скарпета за пръв път чуваше, че се е връщал, и си спомни за кабинета на Тери и забележката на Марино, че някой е загладил мокета в помещението.
— След като твоето приятелче Марино намери лаптопите, се върнах в жилището, за да проверя дали не е пропуснато и нещо друго — продължи Моралес. — По това време вече знаех резултатите от аутопсията, бях говорил с Досадната Лестър, така че се оглеждах за смазочно средство. Обаче не, нищо не намерих.
— Забелязахме мокета в кабинета — каза тя.
— Сигурен съм, че сте — отговори Моралес. — Мама ме е научила да чистя след себе си, да оправям ресните на килима, да съм послушен и отговорен. Като стана дума за това, мисля, че ще е добре да вземем някои от тези неща. Казах ли ти, че за всеки случай взех заповед за обиск, ако вземем да намерим нещо полезно?
Стрелна я с широка усмивка, разкриваща всичките му зъби, и й намигна.
Върнаха се в спалнята със спортната екипировка и леглото с балдахина от алуминиево фолио. Скарпета отвори един килер и огледа лавицата, на която имаше още покрити с пяна каски и антени. Прегледа висящите на закачалки дрехи — повечето бяха неофициални — и забеляза в джобовете на няколко блейзъра пластмасови плочки — поредната разновидност на щит. Спомни си тревожното подмятане на Оскар в амбулаторията, че не носи никаква защита.
На пода на килера бяха подредени малки апрески, официални обувки, маратонки „Найки“ и плетен ракитов кош, пълен с гири, въжета за скачане, тежести за глезените и една спаднала топка за фитнес.
Тя вдигна маратонките. Изглеждаха стари и не особено подходящи за сериозен атлет с възможни проблеми в глезените и краката.
— Това единствените маратонки ли са? Би трябвало да има по-хубав чифт от тези. Всъщност няколко чифта.
— Все забравям как те наричат — подхвърли Моралес. После се приближи към нея и продължи: — Орловото око. Покрай другите прякори.
Беше достатъчно близо, та Скарпета да забележи малките червеникави петънца по светлокафеникавата му кожа и да подуши прекалено силния му одеколон.
— Носи „Брукс Ериъл“, създадени специално за хора със свръхпронация27, които се нуждаят от по-голяма устойчивост — обясни той. — В това има известна ирония, защото… — Моралес махна с ръка към спалнята — твоят почитател Оскар ще се нуждае от цялата устойчивост, която би могъл да получи. Добри са за хора с плоскостъпие. С широки подметки и уникални шарки. Взех чифта, с който беше снощи, и го пратих в лабораторията. Заедно с дрехите.
— А с какво е бил обут, когато преди малко е напуснал „Белвю“?
— Ето още един въпрос на Орловото око.
Тя продължи да отстъпва едва забележимо от него, а той продължаваше да я следва. Беше почти влязла в килера. Остави маратонките на пода, заобиколи го и се отдалечи.
— Снощи, когато се съгласих да го заведа в хотела за луди — каза Моралес, — сключих малка сделка. Казах му, че ако ми позволи да взема дрехите му, ще се отбием у тях, за да може да си вземе чантата за извънредни случаи. Че така ще е подготвен, когато е готов да си върви.
— Явно не си очаквал да остане дълго.
— Именно. Нямаше да остане дълго, защото основната му причина да влезе там беше да види Бентън и най-вече теб. Мечтата му се изпълни и си е заминал.
— Снощи сам ли е дошъл да си вземе сака със спортния екип?
— Не беше арестуван, можеше да прави каквото си иска. Аз чаках в колата. Той влезе и се бави десетина минути. Най-много. Може би затова нишката от малкия му капан беше на пода. Забравил е да я върне на горния ръб на вратата, когато е излязъл. Бил е малко разстроен.
— Знаем ли какво е имало в тази чанта за извънредни случаи?
— Джинси, синя тениска, маратонки „Брукс“, чорапи, бельо, вълнено яке с цип. В отделението има списък. Джеб го прегледа. Вече се запозна с Джеб.
Тя не каза нищо. Стояха един до друг пред леглото с балдахина от алуминиево фолио.
— Пазачът днес следобед пред вратата. Който се грижеше да си в безопасност — обясни Моралес.